Разказът “Страх от глезени“ на Катя Атанасова, в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология “Best European Fiction” на американското издателство Dalkey Archive Press. Разказът ще бъде включен в изданието през 2014 година. Решението бе взето от редакционният екип на издателството.

Благодарим на Пол Видик (член на борда на директорите на Poets&Writers и основател на Storyville), който участва в избора на финалистите (селектирани от общо 46 кандидатури):
Габи Генчева със "Старата леля Тодора"
Здравка Евтимова с "Нощта и прибоят"
Катя Атанасова със“Страх от глезени“
Кристин Димитрова с „Гласът“
Яна Букова с „Ябълките“;

Това ще бъде четвъртият български автор, представен в американската антология, след Георги Господинов (2010), Алек Попов (2011) и Румен Балабанов (2013).

Годишният конкурс на фондация „Елизабет Костова” за преводаческа резиденция в САЩ, който се провежда съвместно с американското издателство „Open Letter Books”, базирано в университета в Рочестър, завърши с един победител.

Годишният конкурс на фондация „Елизабет Костова” за издаване на български роман на английски език, който се провежда съвместно с американското издателство „Open Letter Books”, завърши с един победител и осем финалисти.
Победител:
Албена Стамболова с "Това е както става" („Стигмати”, 2002).
Романът е в превод на Олга Николова.

Отличени автори:
Владислав Зарев с "Разруха" („Пет плюс”, 2003);
Иван Димитров с "Животът като липсваща лъжица" („Сиела”, 2010);
Кристин Димитрова със "Сабазий" („Колибри”, 2011);
Милен Русков с "Джобна енциклопедия на мистериите" („Жанет 45”, 2012);
Момчил Николов с "Кръглата риба" („Жанет 45”, 2008);
Нели Лишковска с "Нероденият" („Фама”, 2009);
Станислава Кара с "Фалшът е начин на мислене" („CreateSpace”, 2012);
Теодора Димова с "Майките" („Сиела”, 2006).

До участие в конкурса бяха допуснати 33 кандидатури, които бяха разгледани от Чад Пост, директор на „Open Letter Books”.
Очаквайте скоро текстовете на отличените автори на уеб-сайта за съвременна българска литература http://www.contemporarybulgarianwriters.com и на блога на Open Letter Books.

От името на журито, за нас е удоволствие да обявим участниците в петото издание на Созополския семинар по творческо писане. Общият брой на постъпилите предложения през 2012 достигна 156 и включи множество добри кандидатури. Свеждането на броя на кандидатите до 5 в езикова група изискваше специално внимание и задълбочено обсъждане. Силно насърчаваме заинтересованите писатели да канидатстват отново.

Участниците в англоезичната група са: Гарт Грийнуел, Джерард Конли, Делани Нолан, Каб Тран, Кати Флан.
Резерви: Анджела Хамилтън, Анна Шачнер, Кристина ЛаРос, Донал Маклафлин, Джон Луис- Кац, Майкъл Хайд, Т.М. Де Вос.
Участници от България: Бистра Величкова, Николай Петков, Николай Фенерски, Палми Ранчев, Филип Анастасиу.
Резерви: Александър Христов, Ангел Игов, Красимира Зафирова, Людмила Филипова.

Фондация „Елизабет Костова” и Съюзът на преводачите в България за втора поредна година ще организират съвместно преводаческо ателие. Ателието е насочено към преводачи на художествена литература, a работните езици са български и английски.
Ръководители на ателието през 2012 ще бъдат преводачите: Аглика Маркова, Анджела Родел, Иглика Василева, Маргарита Дограмаджян, Надя Радулова и Сабина Павлова.
Ателието си поставя следните цели:
• Да обогати преводаческите умения с техники на четене и интерпретиране;
• Да създаде концептуална рамка на основните стъпки на успешния превод;
• Да систематизира основните грешки при художествения превод от английски на български език;
• Да създаде условия за съвместна работа на преводач и редактор в двете посоки на превод.

Ателието ще се проведе на 1-3 юни 2012 в София.
Крайният срок за кандидатстване е 16.00 часа на 27 април (петък) 2012.
Ще бъдат одобрени не повече от 15 преводачи, чиито имена ще стана известни до 15 май 2012.
Програмата ще бъде обявена допълнително.
Кандидатстване:
За да кандидатствате, моля:
1) Да попълните регистрационния формуляр, публикуван тук;
и
2) Да изпратите превода на следния текст (заглавието и авторът са умишлено скрити) на Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите

Организаторите ще поемат престоя и храната на участниците. На трима участници ще бъдат покрити таксите за участие.

Йоана Мирчева ще бъде българският участник на следващия Фестивал по писане в Чисестър (30 март до 1 април 2012).
Това ще бъде третото българско участие на фестивала, чийто фокус през 2012 е върху писането за театрални и филмови продукции.
Йоана Мирчева е завършила драматургия в НАТФИЗ и работи като сценарист и драматург.
Кандидатурата и бе одобрена от Грег Мост, фестивален директор.

Олга Николова, вторият участник в резидентната програма за преводачи на фондация „Елизабет Костова”, току-що се завърна от престоя си в американското издателство Open Letter Books. Освен че, работи по превода на книгата „Това е както става” (Стигмати, 2002) от Албена Стамболова, самостоятелно и съвместно със студентите в програмата за преводачи на университета Рочестър, Олга се задълбочи в работата на малкото, но активно издателство на преводна литература. Предлагаме нейната критическа рефлекция върху предизвикателствата пред литературния превод и културното му влияние в страната, известна с 3%-ия дял на преводната литература и с по-малко популярния факт, че приносът на на художествена литература в тази статистика е по-малко от 1%.

Николова има PhD по английска и американска литература от университета в Харвърд. В момента преподава английски език в университета Université de La Rochelle, Франция.

ЛИТЕРАТУРНИЯТ ПРЕВОД В ГЛОБАЛЕН КОНТЕКСТ
ОЛГА НИКОЛОВА

Университетът Рочестър, където се помещава издателството „Оупън Летър Букс” и където зимувах януари месец, благодарение на преводаческата резиденция на фондация „Елизабет Костова”, предлага на студентите си една от малкото в страната магистърски програми по литературен превод. Програмата е сравнително нова, едва на две-три години, и работи в тясна връзка с издателството, което специализира в преводна литература. Студентите биват насърчавани не само да се учат на занаята на превода, но и да се запознаят с тънкостите на издателския бизнес. Главният редактор на „Оупън Летър”, Чад Поуст води два семинара към програмата, „Въведение в книгоиздаването” и „Литературен превод и световна литература”.

Още в първия ни разговор за трудностите и удоволствията на превода с Чад Поуст се заговорихме за евентуалната професионална реализация на бъдещите преводачи. „Нали знаят студентите, че пари с литературен превод няма да изкарват?” – попитах аз. „Казвам им го от самото начало!” – отговори Чад. В страна като САЩ, известна със своя прагматизъм и реализъм, да чуя, че идеалистична цел, неясно устремена към някакво общо словесно благо, продължава да вдъхновява младите студенти, още повече усили надеждата ми, че човечеството, макар и затънало в алчност и несправедливост, продължава да храни благородните си инстинкти. Какво наистина мотивира студентите? Любов към литературата, желание да споделят, стремеж да бъдат полезни, изпитваното удоволствие при решаването на езикови загадки и проблеми...

В малка страна като България литературата заема особено място. Тя продължава да привлича начинаещи писатели и преводачи именно защото все още представлява привилигеровано място, позволяващо свободна мисъл, красота, изобретателност, анализ и т.н. Големи части от нашата литература не са подчинени на пазарна логика и това е прекрасно. Когато писатели и издатели се оплакват, че у нас няма развит книжен пазар, нека се замислят за преимуществата на тази липса; и нека се запитат защо се възприема за дадено, че развити пазарни отношения е нещо положително по дефиниция. Струва ми се очевидно, поне от моята гледна точка, че отношенията, които трябва да се развиват са тези между автори, издатели и читатели, а не между страни, обменящи си пари в процеса. Двете съвпадат до голяма степен, но предполагат съвсем различни светонагласи. Не малко писатели и преводачи биха надали вой тук, че и те трябва да ядат. И това също е очевидно. Но не зная дали си дават сметка, че един развит пазар на книгоиздаването по западен тертип би оставил повечето от тях извън играта и би стопил издаването на стойностната литература до едва забележим минимум, който ще продължи да бъде финансово недоразвит.

В САЩ книгоиздаването е много ярко разделено на две области – големи издатели и малки независими издатели, или комерсиална литература с проблясъци на интелект и независима литература с проблясъци на широка харесваемост. Големите издатели в момента си блъскат главите как да запазят бизнес моделите си, тоест да продължат да трупат печалби, когато интернет, новите портативни устройства и най-вече „Амазон” непрекъснато им измъкват килимчето изпод краката*. Малките издатели в това отношение може би имат преимущество, защото тласкани от недоимък на средства, те естествено се стремят да развият връзки с читателите си и нови форми на разпространение, които не предполагат 250,000 долара за страница реклама в списание за пенсионери (факт – най-скъпата реклама за един издател не е в „Ню Йоркър” или „Уошингтън Поуст”, а списание за пенсионери, чието име не запомних). Хроничната липса на средства за малките издатели означава, че те търсят подкрепа в културни институции, било държавни или частни, и без тях не биха могли да оцелеят. Затова и не рядко малките издателства са всъщност университетски издателства, чиято цел е просвета и културно влияние.

Къде в тази картина може да се впише преводачът или в частност българската литература в превод на английски? „Оупън Летър Букс” поддържат блог, който носи красноречивото заглавие „3 процента”. Три процента е относителната стойност на литературата в превод, която се публикува в Америка. Три процента е шокиращо ниска цифра и според Чад Поуст обяснява донякъде културната изолираност на страната. Но цифрите могат да се тълкуват различно. Четенето не е особено популярно занимание в Америка – в САЩ средно на човек се падат четири книги на година, като това включва наръчници за щастлив живот и програми за отслабване. С други думи, читателската публика, която чете „литература”, е ограничена и до голяма степен всъщност съвпада с читателската публика, която се интересува от преводна литература. Това означава, че пропорционално погледнато преводната литература има дори по-голямо културно влияние от американската литература, особено като се вземе предвид, че същите тези читатели представляват образованият елит на страната.

Излишно е да споменавам, че преводна литература се издава най-вече от малки или независими издателства. „Оупън Летър” например издадоха „Захвърлен в природата” на Милен Русков и ще издадат още два български романа, „18% сиво” на Захари Карабашлиев и „Кратка повест за срама” на Ангел Игов. „Дзифт” на Владислав Тодоров беше издадена през 2010г. от „Пол Драй Букс”, а „Естествен роман” на Георги Господинов от „Далки Аркайв”. Големите играчи, от друга страна, играят на едро, работят най-вече с литературни агенти, а не с преводачи, и биха се заели да издадат роман в превод едва след като авторът вече се е наложил или се преподава в университетите. Мирослав Пенков, който е успешен автор и чийто сборник „На изток от запада” бе издаден от „Фарар, Строс и Жиру”, работи с литературен агент и пише на английски. Неговият успех по-скоро потвърждава правилото, но и може донякъде да помогне за по-доброто разбиране на българската култура.

С радост ви съобщаваме, че в рамките на най-новия проект на Фондация „Елизабет Костова” бяха отличени двама преводачи:

Анджела Родел за превода си на „9 зайци” от Виргиния Захариева – с преводаческа резиденция в издателство „Истрос”.

Олга Николова за превода си на „Това е както става” от Албена Стамболова – с представяне на преводача и преведения текст на http://www.contemporarybulgarianwriters.com.

Проектът е част от усилията на фондацията за осигуряване на по-голяма видимост на съвременната българска литература в световен контекст и е финансиран по Комуникационната стратегия на Министерство на външните работи. Oсъществява се в партньорство с Държавния културен институт и Посолството на България в Лондон.

Фондация „Елизабет Костова” обявява конкурс за преводач на роман, написан от съвременна българска писателка.
Оригиналът трябва да бъде роман с високи художествени качества, вече издаден на български език.

Проектът е финансиран по Комуникационната стратегия на Министерство на външните работи и се осъществява в партньорство с Държавния културен институт и Посолството на България в Лондон.

Кой може да кандидатства:
Преводачи, които имат поне един публикуван превод на завършена литературна творба от български на английски език;

Кандидатстване:
Моля, изпратете следната информация на английски език:
1) Професионална биография, в която да са отбелязани най-важните Ви литературни преводи от български на английски език;
2) Синопсис на книгата, която възнамерявате да превеждатe;
3) Пробен превод на 20 стандартни страници;
5) Съгласие от автора или издателя на книгата, която възнамерявате да превеждате;

Описание на преводаческата резиденция:
Посещението в издателство „Истрос” трябва да съвпадне с финалната редакция на книгата и/или представянето на преведената книга. Стипендията покрива разходите по пътуването и престоя в Англия. Базираното във Великобритания издателство „Истрос” работи за обогатяването на европейската литература с нови и талантливи автори от Източна Европа. Повече за издателството, прочетете тук.

Kонкурс е насочен към преводачи на съвременна художествена литература.

Кой може да кандидатства:
За да кандидатствате трябва да отговаряте на следните изисквания:
- да имате поне три публикувани превода на художествена литература от английски на български език;
- да сте способни да превеждате художествена литература от български на английски език;

Кандидатстване:
За да кандидатствате, моля изпратете:
1) Професионална биография, в която да са отбелязани най-важните ви литературни преводи от/на английски език;
2) Синопсис на книгата, върху която възнамерявате да работите по време на престоя си в издателство Open Letter. Оригиналът трябва да представлява съвременна българска литературна творба с високи художествени качества, която вече е издадена на български език;
3) Откъс от ваш* художествен превод на английски език:
3.1.) 20 стандартни страници за роман;
3.2) 10 стандартни страници, ако кандидатствате с разказ (Ако е необходимо, изпратете повече от 1 разказ);
*Препоръчително е да бъде този, върху който смятате да работите по време на престоя си в американското издателство;
4) Мотивационно писмо, което обяснява интереса ви към преводаческата резиденция, значимостта и за вашата преводаческа кариера, литературните ви интереси.
5 ) Съгласие от автора или издателя на книгата, която възнамерявате да превеждате по време на престоя си в САЩ;

Всички материали трябва да са на английски език.
Краен срок за кандидатстване: 20 септември (вторник) 2011.
Моля, изпращайте кандидатурите си на Симона Илиева, координатор на фондация „Елизабет Костова”, Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите

Описание на преводаческата резиденция:

Условия за кандидатстване:
Конкурсът е предназначен за автори на съвременна българска литература.
Кандидатства се с преведен на английски език откъс от издаван на български език роман. Кандидатсващите писатели трябва да имат поне един публикуван в България роман.
Задължителна информация на английски език:
- Откъс от роман: минимум 30, максимум 50 стандартни страници (1800 знака с интервалите). Текстът трябва да бъде запазен в Times New Roman, големина на шрифта 12 пункта, разредка 1,5;
- Биография (не CV) на кандидатстващия писател (максимум 300 думи);
- Синопсис на текста, с който се кандидатства (максимум 1500 думи);
- Всеки автор може да кандидатства само с един откъс.
Моля, изпращайте кандидатурите си на Симона Илиева, координатор на фондация „Елизабет Костова”, имейл: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Краен срок за кандидатстване: 16 септември (петък) 2011.

Наградата „Кръстан Дянков“ се връчва за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност. Оригиналът трябва да е издаден след 1980 г., а преводът на български език между 1 януари 2010 г. и 15 септември 2011 г. Голямата награда „Кръстан Дянков” е в размер на 3 000 лева. От 2009 г. насам, фондацията предоставя и една поощрителна нарада в размер на 1500 лева.

Номиниране
В номинирането могат да участват издатели, литературни критици, преводачи и институции, специализирани в практикуването или оценяването на художествен превод (преводачески общности, университетски катедри и др.). Всеки номиниращ има право на не повече от 3 номинации. Предложенията ще бъдат разгледани от независимо жури от трима специалисти в областта на превода и художествената литература. Номиниран преводач може да бъде всеки, чийто превод отговаря на изискванията на наградата, независимо от гражданството на кандидата.

Издателството на номинираните преводи осигурява 3 броя от книгите на български и поне 1 брой от оригиналното заглавие.
За да се включите, моля, попълнете формуляра за номиниране. Номинации се приемат до 15 септември 2011. Краткият списък ще бъде обявен до 7 ноември, а церемонията по награждаването ще се проведе до 15 ноември.

Носителите на наградата „Кръстан Дянков” до този момент са:
2010: Маргарита Дограмаджян (за "Белият тигър" на Аравинд Адига изд. къща „Жанет 45”) и Светлана Комогорова-Комата (за "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс, издателство „Оргон”)
2009: Надежда Радулова (за “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж, изд. къща „Жанет 45” и за „Човешкото петно” на Филип Рот, изд. къща „Алтера”) и Милен Русков ( за "Играта на Де Ниро" на Рауи Хадж, изд. къща „Жанет 45” и за "Пари" на Мартин Еймис, изд. „Фама”);
2008: Иглика Василева (за Морето" от Джон Банвил, изд. „Алтера”) и Йордан Костурков (за "Месията от Стокхолм" от Синтия Озик, изд. „Панорама”);
2007: Любомир Николов (за “Ловецът на хвърчила” от Халед Хосейни, изд. “Обсидиан”)

Да преведеш смисъла: проблеми при превода на съвременните англоезични романи

Фондация „Елизабет Костова” и Съюзът на преводачите в България организират първото си съвместно преводаческо ателие.

Цели:
• Да обогати преводаческите умения с техники на четене и интерпретиране;
• Да създаде концептуална рамка на основните стъпки на успешния превод;
• Да систематизира основните грешки при художествения превод от английски на български език;
• Да създаде условия за съвместна работа на преводач и редактор;

Целите на ателието ще бъдат постигнати постредством вплитане на критически подход към превода в тематични практически упражнения, например:
• Работа върху преводите на одобрените кандидати от конкурса;
• Работа с редактор и работа с коректор;
• Проблемът "домашност" и "чуждост" в стратегиите за превод на англоезични романи;
• Превод на заглавия;
• Разчитане на текста при пряка реч и постигане на разговорност;
• Разчитане на повествованието;
• Архаизиране на текст и др.

Кандидатстване:
За да кандидатствате, моля, изпратете:
1) CV на английски език;
2) Авторски превод от английски на български език на откъс от съвременен роман (втората половина на 20 – 21 век) в обем от пет стандартни страници (1800 знака)
3) Приложете преведения откъс в оригинал.
Необходимата информация изпратете на Симона Илиева на Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите или на адрес: ул. "Любен Каравелов" № 15, София 1142, фондация „Елизабет Костова”.
Ще бъдат одобрени общо 12 преводачи. Организаторите ще поемат престоя и храната на участниците.

Краен срок:
Кандидатурите трябва да бъдат получени до 17 ч. на 1 март, вторник, 2011 г.

Удостоверение:
Всички успешно завършили курса участници ще получат грамота-удостоверение.

Контакт:
Милена Делева, Фондация „Елизабет Костова”, (02) 988 8188, www.ekf.bg;
Тодорка Минева, Съюз на преводачите в България, (02) 929 86 12, http://www.bgtranslators.org

ПРЕДЛАГАМЕ ВИ ОТКЪСИ ОТ ДВЕ ИНТЕРВЮТА, НАПРАВЕНИ ОТ ЗДРАВКА ЕВТИМОВА ПО ВРЕМЕ НА ПРЕСТОЯ И В ИЗДАТЕЛСТВО “OPEN LETTER BOOKS”, РОЧЕСТЪР, САЩ, В РАМКИТЕ НА ПЪРВАТА ПРЕВОДАЧЕСКА РЕЗИДЕНЦИЯ, ОРГАНИЗИРАНА ОТ ФОНДАЦИЯ "ЕЛИЗАБЕТ КОСТОВА" (ноември - декември 2010). Цялото интервю ще може да бъде прочетено в един от януарските броеве на "Литературен вестник"през 2011.

№2 ИНТЕРВЮТО С И. ДЖ. ВАН ЛАНЕН, ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА ИЗДАТЕЛСТВО “OPEN LETTER BOOKS”.

ЗЕ: Какви са критериите за подбор, които „Open Letter Books” използва при публикуване на книги от чуждестранни автори?
ДЛ: Бих казал, че критериите са едновременно и всеобхватни, и специфични, т.е. те могат да се променят в зависимост от конкретната книга или автор. Тъй като нашата територия е целият свят, книгите и авторите, които приемаме, могат да се различават широко по отношение на форма, съдържание и стил - следователно е трудно да се посочи и прилага един и същ комплекс от критерии за подбор на всичко онова, което срещаме и в последствие публикуваме. Например, издадохме романа „Зона” на Матиас Енар, произведение от 500 страници, което изследва историята на насилието в страните от Средиземноморието. Това е обширна, философска творба, във висока степен амбициозна, която се стреми да обхване целия свят на страниците си. Публикувахме също така и „Личния живот на дърветата” от Алехандро Замбра, роман който едва стига 100 страници, и е съсредоточен върху отношенията между трима герои – майка, дъщеря и доведен баща. Замбра описва своята техника като процес на отстраняване на излишното, той непрекъснато изтръгва части от текста, за да разбере какво ще остане от книжата в крайна сметка. Неговият роман е потъване в себе си, творба на тих, дълбок размисъл.

№1 ИНТЕРВЮТО С ЧАД ПОСТ, ДИРЕКТОР НА ИЗДАТЕЛСТВО“OPEN LETTER BOOKS”.
ЗЕ: Има ли други издателства на преводна литература в САЩ? Кое прави „Open Letter Books” уникално в този аспект
ЧП: В САЩ има няколко издателства, които публикуват преводни книги: „Dalkey Archive Press”, „Archipelago”, „Europa Editions”, „New Directions” – специализирани в областта на прозата; и „Host Publications”, „White Pine”, „Ugly Duckling Press”, които издават поезия. Повечето от тях, обаче, публикуват само по няколко заглавия годишно. (Точни данни и подробности можете да намерите в нашата база данни за преводна литература: http://www.rochester.edu/College/translation/threepercent/index.php?s=database.) „Open Letter Books” (и „Archipelago” с малки изключения) е единственото издателство, което публикува само преводна литература. Нашите естетически изисквания са твърде специфични: творби от ХХ и ХХІ век от цял свят, които са уникални и новаторски. Онова, което ни прави различни от другите издателства, е нашият водещ подход към книгоиздаването. Вместо прибързано да издадем много автори, ние съсредоточаваме вниманието си върху 10 заглавия годишно, окуражаваме хората да се абонират за нашите серии и използваме нови медийни практики, за да идентифицираме читатели.

Жури в състав Теодора Димова и Виктор Самуилов избра тазгодишния участник в Чичестърския фестивал по писане.
Основните критерии за избора бяха качеството на текста и потенциалната роля на фестивала за развитието на кандидата като професионалист в областта на детската литература.

Тазгодишният делегат на фондация "Елизабет Костова" ще бъде Зорница Христова.

Зорница Христова е преводач, редактор и автор. Основател на детското издателство “Точица”.

Сред преведените от нея заглавия са “История на света в 10 ½ глави” на Джулиан Барнс, “Дългът към удоволствието” на Джон Ланчестър, “Дом за свиждане” на Мартин Еймис, “Бял шум” на Дон ДеЛило, “Упадък и падение” на Ивлин Уо, “Четвъртата ръка” на Джон Ървинг, “Името” и “Преводачът на болести” на Джумпа Лахири, “След войната: история на Европа след 1945г.” на Тони Джуд. Преводач е и на детската книга “Момчето в дъба” на Джесика Олбърн.

Автор е на “Първият парламент на България”, детска книга за Учредителното събрание, “Направи си сам приказка” (творческа игра по функциите на вълшебната приказка, разработени от Владимир Проп). Предстои да излезе книгата и “Умножение без уморение” със забавни текстове и математически трикове. Друг предстоящ проект е “12 следобеда от българското средновековие”, в която информацията за ежедневието на средновековния човек, неговата кухня, облекло, навици и култура ще бъде поднесена чрез игри и практически задачи.

Води рубрика за оперативна критика на нова литература за деца във в-к “Култура”

На официална церемония в Американския център на 19 ноември от 19 ч беше връчена годишната награда “Кръстан Дянков” на Фондация “Елизабет Костова” за 2009.

Надежда Радулова получи голямата награда от 2000 щ.д. за преводите си на: “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж (издателска къща „Жанет 45”) и за „Човешкото петно” на Филип Рот (издателска къща „Алтера”).

Поради изключително високото ниво на номинираните преводи, журито реши да удостои със специална награда от от 800 щ.д. Милен Русков за преводите му на: "Играта на Де Ниро" на Рауи Хадж (издателска къща „Жанет 45”) и за "Пари" на Мартин Еймис (издателство „Фама”).

Носителите на тазгодишната награда “Дянков” бяха определени от жури в състав: Аглика Маркова, Миглена Николчина и Стефан Тафров.

Информация за конкурса
Наградата „Кръстан Дянков” на фондация „Елизабет Костова” се дава за превод от английски език на съвременен роман с високо литературно качество. Преводачът на наградения превод получава $2,000.

Настоящият конкурс е насочен към преводачи, които превeждат от или на английски език. За повече информация, моля прочетете пълния текст на обявата.

Beginning in the fall of 2009, Dalkey Archive Press at the University of Illinois will be offering a unique opportunity for young translators working from world languages into English to gain experience in translation and publishing. This program is in response to the need to create the means for translators to take the next major step in their careers.

During the fellowship year, translators will:

• Complete their first book-length translation that will then be published by Dalkey Archive Press
• Help to edit translations from other translators and see how editors respond to issues of translation so that they will learn how best to work with editors in the future
• Work closely with translators who are submitting manuscripts to Dalkey Archive
• Identify works that Dalkey Archive should consider publishing
• Learn how to work with translators, agents, and other publishers
• Work first-hand with funding agencies to secure grants for translations and thereby establish relationships with the funders that translators need to know
• Establish contacts with editors at other publishing houses in order to have the means to submit work to them in the future
• Learn how to write reader reports and learn through experience how to write cover letters to publishers

Една година след създаването си фондация „Елизабет Костова” ще проведе първия си семинар по творческо писане. След силна и ожесточена конкуренция, труден и сложен избор, международно жури избра 5 писателя от България и 5 англоезични писателя. Бяха получени общо 80 кандидатури от 10 страни. Бихме искали да благодарим на всички за участието и да съобщим имената на одобрените за участие:
Даниеле Трусони, САЩ
Дена Попова, България
Айрийн Ниланд, САЩ
Дж. Т. Бушнел, САЩ
Катя Атанасова, България
Марико Нагай, Япония / САЩ
Светла Дамяновска, България
Соня Николова, България
Стоил Рошкев, България
Травис Холанд, САЩ

Фондация „Елизабет Костова” и месечното англоезично списание “VAGABOND” започват съвместна рубрика, чиято цел е да обогати английския език с творби на съвременни български автори. През 2008 ще ви дадем възможност да прочетете текстове на млади и не толкова млади български писатели, които считаме за оригинални, стимулиращи и ценни. Някой от тях ще бъдат преведени на английски за първи път.

Фондация „Елизабет Костова” ще осигури първокласни преводи на текстовете, а списание “VAGABOND” ще се погрижи за качественото им публикуване. Приятно четене на поредицата през 2008!

Първата история е от книгата “Христо и свободната любов” на спечелилия наградата „ВИК” за 2007 Георги Тенев.

Текстът е достъпен на интернет страницата на списанието: http://www.vagabond-bg.com/?page=live&sub=23&open_news=757

Превод на английски: Анжела Родел