ПРЕДЛАГАМЕ ВИ ОТКЪСИ ОТ ДВЕ ИНТЕРВЮТА, НАПРАВЕНИ ОТ ЗДРАВКА ЕВТИМОВА ПО ВРЕМЕ НА ПРЕСТОЯ И В ИЗДАТЕЛСТВО “OPEN LETTER BOOKS”, РОЧЕСТЪР, САЩ, В РАМКИТЕ НА ПЪРВАТА ПРЕВОДАЧЕСКА РЕЗИДЕНЦИЯ, ОРГАНИЗИРАНА ОТ ФОНДАЦИЯ "ЕЛИЗАБЕТ КОСТОВА" (ноември - декември 2010). Цялото интервю ще може да бъде прочетено в един от януарските броеве на "Литературен вестник"през 2011.

№2 ИНТЕРВЮТО С И. ДЖ. ВАН ЛАНЕН, ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА ИЗДАТЕЛСТВО “OPEN LETTER BOOKS”.

ЗЕ: Какви са критериите за подбор, които „Open Letter Books” използва при публикуване на книги от чуждестранни автори?
ДЛ: Бих казал, че критериите са едновременно и всеобхватни, и специфични, т.е. те могат да се променят в зависимост от конкретната книга или автор. Тъй като нашата територия е целият свят, книгите и авторите, които приемаме, могат да се различават широко по отношение на форма, съдържание и стил - следователно е трудно да се посочи и прилага един и същ комплекс от критерии за подбор на всичко онова, което срещаме и в последствие публикуваме. Например, издадохме романа „Зона” на Матиас Енар, произведение от 500 страници, което изследва историята на насилието в страните от Средиземноморието. Това е обширна, философска творба, във висока степен амбициозна, която се стреми да обхване целия свят на страниците си. Публикувахме също така и „Личния живот на дърветата” от Алехандро Замбра, роман който едва стига 100 страници, и е съсредоточен върху отношенията между трима герои – майка, дъщеря и доведен баща. Замбра описва своята техника като процес на отстраняване на излишното, той непрекъснато изтръгва части от текста, за да разбере какво ще остане от книжата в крайна сметка. Неговият роман е потъване в себе си, творба на тих, дълбок размисъл.

Ето защо искаме нашите критерии да остават широки т.е. издателство "Open Letter Books" да бъде в състояние да публикува романи и от двата типа; и в същото време критериите ни са конкретни: има нещо, всъщност, много общи неща, между горните два романа, въпреки очевидните различия между тях: долавя се елемент на напрежение и в произведението на Замбра, и това на Енар. И двата романа носят дълбок смислов заряд, и двата могат да се сравнят с ходене по въже, опънато високо над земята - всяка една от тези книги обаче въздейства по свой собствен, неповторим начин. Макар че подобен начин на писане изглежда опасен, и двата автора демонстрират удивителено фин контрол - дори когато преднамерено наподобяват клатушкане на пияница, който върви из празно пространство, но в крайна сметка се добира до отсрещния, сигурен бряг. Предполагам, че е трудно да се прави ясно разграничение между методите, които те използват.
Не е възможно да се опише как човек идентифицира убеждението си, че романът се е получил, че авторът е успял, но когато това е така, този факт просто не може да се пропусне. Обратното също е в сила. Вълнението, напрежението, затаения дъх – това са конкретните критерии, които търсим. Разбира се, идват ми на ум и други неща, но те в по-малка или в по-голяма степен се съдържат в казаното по-горе. Това е определението, което бих желал да предложа за момента.