АНКЕТА ВЪРХУ ПРЕВОДАЧЕСКОТО ИЗКУСТВО С НОСИТЕЛЯ НА СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА ЗА 2011- АГЛИКА МАРКОВА

Кога започнахте да превеждате?
Още, докато следвах. Пръстите ме сърбяха при мисълта, че чета произведения, до които никой от приятелите ми няма достъп. Беше през шейсетте години на ХХ в., английският беше само третият предпочитан език след немски и френски. Освен това книги на английски не се намираха лесно. Исках приятелите ми да четат онова, което аз четях и на което се възхищавах и знаех, че съм способна да го пресъздам на български.

Кое беше първото литературно произведение, което преведохте?
Беше разказ на един от най-известните американски прозаици за поетичната любов на две американчета. С голям срам признавам, че не помня от кого беше, нито си спомням заглавието. Публикува го в. «Народна младеж». За онези, които в момента са на по двайсет-трийсет години ще кажа, че вестникът беше «идеологически здрав» - беше орган на ДКМС. Но редакторите с удоволствие напечатаха разказа. Което иде да докаже, че въпреки цензурата, сред българските интелектуалци надмощие взимаше добрият вкус, който идеологията не успя да унищожи.

Какви са най-често срещаните затруднения в работата ви като преводач?
Навремето трудното беше да убедиш официалния цензор, че книгата, независимо че е написана от англичанин или американец, правдиво отразява живота на средния жител на западна държава и именно заради това автоматично критикува капиталистическото общество с упадъчните му идеи. Сега трудностите са истински. Според мен най-трудната задача на преводача е да намери писател, с когото „говорят на един език”, тоест, изповядват еднакви ценности. Веднаж намериш ли своя писател, задачата ти е по-лесна: „единственото”, което трябва да направиш, е да пренапишеш книгата на родния си език.

Бихте ли ни казали нещо за влиянието, което са в състояние да окажат върху превода ви авторът, редакторът и издателят?
Добрият писател буквално те хваща за ръка и те води през текста си, за да ти помогне да направиш възможно най-добрия, равностоен превод, дарявайки на читателя български оригинал на произведението. Току що се връщам от първия конгрес на ПЕТРА – Европейската платформа на преводачите на художествена литература, на който официално се подчерта, че «Преводачът създава оригинално произведение» в светлината на Бернската конвенция за защита на художествени произведения от 1886 г.... В друго интервю споменавам южноафриканския писател Кутси, един от чиито романи, «Позор», съм превела. Той не е единственият писател, който води и насочва преводача, но е много подходящ пример. Редакторът, ако е опитен и деликатен, е способен да превърне превода ти в скъпоценност.

Какво прави от превода добър превод?
Деликатното, осведомено, тактично и вдъхновено съавторство.

Kои бяха най-големите предизвикателства в превода ви,който спечели наградата?
Преводът на модния хъшлашки американски жаргон. Ругатните и всички свързани с емоции жаргонни, дори неприлични изрази, се превеждат трудно на български, защото нашите еквиваленти още не са напълно десемантизирани и могат да бъдат приети буквално, замърсявайки хубавата книга. С всички сили се стараех да не пресичам разделителната линия между грубия, но сочен и цветен жаргон и фактическата порнография.

Смятате ли се за съавтор?
Надявам се, че преводът ми е толкова близък до оригинала, колкото беше творчески възможно. Извънредно много се гордея с това, че всичките ми близки приятели, прочели книгата, ми телефонираха, за да ми кажат: „Абе слушай, не си ли написала книгата ти, под псевдоним?”

Превеждането вдъхновява ли ви да пишете самата вие?
Признавам си, че съм писала разкази и есета и съм ги публикувала в периодичния печат. За щастие, винаги съм съзнавала, че за да си истински писател не е достатъчно просто да пишеш хубаво, та читателите бяха пощадени навреме.