АНКЕТА ВЪРХУ ПРЕВОДАЧЕСКОТО ИЗКУСТВО С НОСИТЕЛЯ НА ГОЛЯМАТА НАГРАДА ЗА 2010 - Маргарита Дограмаджян

От колко време превеждате?
От около 25 години. Всичко започна в Пловдив, когато един редактор, мой приятел, ме окуражи да направя превод за литературното списание „Тракия”.

Коя е първата литературна творба, преведена от вас?
Разказ от Надин Гордимър, южноафриканска писателка, впоследствие носителка на Нобеловата награда за литература. Много амбициозно като първи опит, но аз имах късмета да работя с добър и опитен редактор.

Кои са най-често срещаните трудности във вашата професия?
Проучванията, които се налага да правя – върху облеклото, кухнята, технически термини и пр. И не е лесно да се превеждат каламбури.

Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата ви по превода й?
Преводачите зависят от редакторите си така, както децата зависят от родителите си. И тази връзка може да бъде плодотворна или деструктивна. Аз наистина имах късмет, че Жени Божилова се съгласи да редактира превода ми на „Белият Тигър” – името й говори само за себе си.

Какво прави един художествен превод добър?
Умението на преводача да предаде духа на автора.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата ви върху „Белият тигър” на Аравинд Адига? – превода, за който получихте наградата “Кръстан Дянков”?
Да се уверя, че тази книга за далечна Индия и нейните хора ще има естествено звучене за българския читател.

Считате ли се за съавтор?
Е, не съвсем. Преводаческата работа има общо с формата, не със съдържанието.

Подтиква ли ви превeждането към писане?
Бидейки част от творческия процес, преводачът се изкушава, но лично аз не съм сигурна, че притежавам необходимите качества.