АНКЕТА ВЪРХУ ПРЕВОДАЧЕСКОТО ИЗКУСТВО С НОСИТЕЛЯ НА НАГРАДАТА ЗА 2010 - Светлана Комогорова - Комата

От колко време превеждате?
Започнах да превеждам в гимназията. След 7ми клас започнах да се чудя дали да постъпя в Художествена гимназия или да се заема с английски. Накрая избрах английската гимназия в Пловдив. Исках да мога да превеждам текстовете на Джон Ленън.

Коя е първата литературна творба, преведена от вас?
Текстове на песни зачитат ли се тук? Ако да, тогава това ще да е In the Attics of My Life ("Таваните на моя живот") на "Грейтфул Дед". Първите ми публикувани преводи на художествена литература бяха на детски книги, но не мога да си спомня нито заглавията, нито авторите им. Първият ми забелязан превод, обаче, беше на „Масклин” от Тери Пратчет.

Кои са най-често срещаните трудности във вашата професия?
Скучните текстове. Нищо не е по-скучно от превод на нещо, което те оттегчава до смърт. В началото на кариерата си, трябваше да превеждам Джаки Колинс...Това беше най-трудното нещо, защото абсолютно го ненавиждах, но имам късмета да харесвам 80% от нещата, които превеждам. Бих казала, че това е доста добър процент.

Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата ви по превода и?
Ако обичам автора, той упражнява влияние върху цялата ми личност, върху мисленето ми, така че, това се отразява върху работата ми със сигурност. Такъв беше и случаят с Грегъри Дейвид Робъртс. Колкото до редакторите, трудно се работи с мен, падам си твърдоглава. Предпочитам да работя с малки независими издателства, с тях се говори по-лесно.

Какво прави един художествен превод добър?
Трябва да си на същата вълна с автора – това прави чудеса, поне за мен. Трябва да познаваш майчиния си език добре и да го уважаваш, защото за другите неща имаш речници, справочници и Гугъл. Не на последно място, трябва да си смел и да не позволяваш на текста да те плаши, като в същото време не губиш респект към автора.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата ви с оригинала на наградения превод/и („Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс)?
Е, говорим за повече от 900 страници. Просто, времето не ми достигаше, но бях омаяна от книгата, така че, някак си, успях. Съпургът ми Боян Станков, които също е преводач ми помогна много, защото четеше и редактираше след мен. Също така, се оказа експерт по оръжията и това беше огромна помощ при превода на частта за войната в Афганистан. Нищо не разбирам от оръжия.

Считате ли се за съ-автор?
Със сигурност. Обичам преводачи с отличителен собствен стил и Кръстан Дянков беше един от тях.

Подтиква ли ви превeждането към писане?
Да, но аз не пиша проза, а поезия. Две от моите поеми бяха вдъхновени от „Шантарам”.