Фондация „Елизабет Костова“

Изкуството на превода, интервю с Невена Дишлиева-Кръстева, носител на специалната награда "Кръстан Дянков", 2013 г.

Невена Дишлиева-Кръстева беше наградена за превода на „Творците на памет“ от канадския писател Джефри Мур.

От колко време превеждате?
От средата на 90-те, вече повече от 15 години.

Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?
Едно фентъзи, „Първото правило на магьосника“ от Тери Гудкайнд – първата книга от поредица, която набъбна до тринайсет тома през годините.

Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?
Понякога е трудно да се изолираш от света, а се налага. Аз лично не мога да работя по друг начин, освен в пълна изолация и усамотение. Затова често ми се случва физически да присъствам някъде, но емоционално и умствено да съм много далеч. Това може да нарани някого. Трудно е също така да описваш места, където никога не си бил или които съществуват само в нечие въображение. Или да търсиш еквиваленти на липсващи в целевия език понятия. Трудно е, когато си обсебен от книгата, която превеждаш, но пък е още по-трудно да превеждаш, когато не си успял да се свържеш по никакъв начин с текста. Трудно е, когато не харесаш герой.

Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?
Авторът: Повечето автори в моя опит са били много отзивчиви и склонни да отговарят на безбройните въпроси от всякакво естество - въпроси, които на всеки друг може да звучат безумно, но за преводача са базисни. Рана Дасгупта, Мохсин Хамид, Джефри Мур – общуването ми с тях беше много плодотворно, оцених какво предимство е да работиш книга на съвременен жив автор. От друга страна съм работила и с автори „чешити“. Например, поучавала съм категорична писмена забрана да слагам бележки под линия от страна на една канадска авторка. Тя беше направила „ръководство“ за преводачите си по света и държеше да се придържаме стриктно към него.
Редакторът: Няма по-ценен съветник, съмишленик, съюзник за един преводач от добрия редактор. Трудно е за обясняване защо преводачът има нужда от този страничен поглед, но е факт, че когато превеждам и когато редактирам чужд превод, мозъкът ми функционира по различен начин. Добрият редактор е нещо като алтер его на преводача – хем се опитва да гледа през твоите очи, хем те гледа под лупа, но отстрани. Името, което първо изниква в главата ми, е Жени Божилова. Най-хубавото, което може да се случи на един преводач на художествена литература от английски език в България, е Жени да му е редактор.
Издателят: С годините установих, че не мога да работя с издатели, чиито усещания за литература са драстично различни от моите. Общуването с издателя влияе на всички нива – от избора на книгата, през решенията, които се вземат в процеса на работа, до окончателния вид на книгата и нейния път до читателите. Избягвам да работя с издатели, за които книгата е стока.

Какво прави един художествен превод добър?
Добрият художествен превод сияе, без да блести; услажда се, без да натръшква; верен е на оригинала, без да е негов затворник; предполага смирение, но не сервилност от страна на преводача.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригинала на наградения превод?
Обичайните предизвикателства, които съм имала с превод на художествена литература, са свързани с някой от следните компоненти: езикова сложност и/или идиоматичност на текста; речеви особености на героите (диалекти, жаргон, говорни дефекти…); потискаща или твърде тежка за смилане тематика; необходимост от сериозна подготвителна работа поради терминология в различни области; литературни препратки. „Творците на памет“ е единствената книга в досегашния ми преводачески опит, която стовари отгоре ми едновременно и по много от всичко това. Текст, изтъкан от идиоми и каламбури, че и пълен с вицове и смешки. Освен това разказът се води от петима протагонисти, чиито гласове се редуват и са много, много различни един от друг. Има дневници, псевдо факсимилета, реклами, спомени… Сюжетната линия лъкатуши напред и назад във времето и отприщва дълбоко скрити в същността ни човешки страхове. Ужасно тежък в емоционално отношение роман. Използваната терминология изисква задълбочена подготовка в редица сфери – химия, биология, медицина, литература, изкуства. В текста има анаграми, панграми, азбучници, изобилие от скрити и явни цитати, включително поетични (преведени от Манол Пейков).

Считате ли се за съавтор?
Ни най-малко. За внимателен читател – да. Една от причините да си обичам професията толкова много е именно това, че импонира чудесно на заложената в характера ми склонност да не обичам предната линия, прожекторите. Предпочитам да съм в сянка. Изразявам се добре чрез чуждо слово, особено когато намеря близост. Не страдам от амбиции да се наредя до авторите си. Напротив, стремя се да ги усещам с максимално отворени сетива и да бъда адекватен техен глас на моя роден език.

Подтиква ли Ви превеждането към писане?
Писане на художествени текстове? Пиша, да. Но не мисля, че това е пряко свързано с преводаческите ми занимания. Не изпитвам необходимост да дописвам авторите си. За мен авторските ми текстове са терапевтични, за собствена консумация и без литературни претенции. Рядко ги показвам. От друга страна, като се замисля, може би все пак са до някаква степен вдъхновени от врящите у мен чужди думи. Не знам.
Copyright © 2007 - 2017 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Абонирайте се за електронния ни бюлетин



Следвайте ни