Фондация „Елизабет Костова“

Изкуството на превода, интервю с Надежда Радулова, носител на голямата награда "Кръстан Дянков", 2009 г.

Надежда Радулова беше наградена за превода на „Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” от американския писател Сам Савидж и за превода на "Човешкото петно" от американския писател Филип Рот.

От колко време превеждате?

Занимавам се по-сериозно с литературен превод от 2003.

Коя е първата литературна творба, преведена от вас?
Откъс от романа на Тони Морисън „Възлюбена“ („Литературен вестник“, 90-те).

Кои са най-често срещаните трудности във вашата професия?
Невъзможността винаги да избирам авторите, които превеждам. За мен е досадно и често пъти мъчително да превеждам текст, който не харесвам, но пък една такава задача има дисциплиниращ ефект.

Какво прави един художествен превод добър?
Един литературен превод е добър, когато – четейки го – забравяме, че е превод. Контекстуалната плътност, интонационната сложност, хетерогенните светове и „езици“, събрани в романа. В случая говоря за „Човешкото петно“ на Филип Рот.

Считате ли се за съ-автор?
Не.

Подтиква ли ви превeждането към писане?
Писането предхожда заниманията ми с превод. Но по принцип всяка работа, фокусирана върху думите, освен че ме провокира езиково, винаги изостря чувствителността ми и в този смисъл има благотворен ефект върху писането.
Copyright © 2007 - 2017 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Абонирайте се за електронния ни бюлетин



Следвайте ни