Фондация „Елизабет Костова“

Изкуството на превода, интервю с Иглика Василева, носител на голямата награда "Кръстан Дянков", 2015 г.

Иглика Василева беше наградена за превода на "Недосегаемият" от ирландския писател Джон Банвил.

От колко време превеждате?
От повече от трийсет години.

Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?
"Промяна" от Лив Улман.

Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?
Те са винаги различни и зависят от особеностите на автора, епохата и жанра.

Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?
Винаги се стремя са избирам авторите си внимателно - първо да ми харесват, и второ да представляват стойностна литература. На всичките си редактори, дори на тези, които са имали малко работа след мен, винаги съм била безкрайно благодарна. Редакторът е първият читател на превода и затова най-важният читател. С издателите е важно човек да има договор, защото иначе може да се получат сериозни засечки по отношение на хонорара и сроковете. И не толкова, че няма да успееш да спазиш срока си, колкото че преводът ти може да престои в някое издателство с години и ако договорката ти е устна, тогава нищо не може да направиш, освен търпеливо да чакаш.

Какво прави един художествен превод добър?
Верността му към оригинала.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригинала на наградения превод?
Пресъздаването не толкова на сюжета, колкото на тънко нюансирания художествен език и стила на автора.

Считате ли се за съавтор?
По-скоро за творец пресъздал вярно автора, поне към това се стремя. Но за мен авторът е винаги на първо място, аз само го пресъздавам, не бих се нарекла точно автор, защото пред автора лежи бял лист, а пред мен - готов текст. Има разлика.

Подтиква ли Ви превеждането към писане?
Често, но след всички преведени от мен шедьоври, не бих се престрашила.
Copyright © 2007 - 2017 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Абонирайте се за електронния ни бюлетин



Следвайте ни