Фондация „Елизабет Костова“

Как се превежда един писател като Христо Карастоянов на английски? Трудно. Но когато се получи е жестоко.

Разговор между автора на "Една и съща нощ" Христо Карастоянов и неговата преводачка Изидора Анжел за думите, фейсбук стикерите и за послеписа на "Нощта".

Изидора: Г-н Карастоянов, поздравления на нас! Наскоро спечелихме преводаческия конкурс на Фондация "Елизабет Костова" в Рочестър, Ню Йорк, където в момента прекарвам 3 седмици в работа над "Една и съща нощ".
Карастоянов: Поздравленията са изцяло за теб! А аз само се радвам, че е така. Защото успехът ти доказва, че си ме ПРОЧЕЛА готино!
Изидора: Мисля, че това наше постижение ще отвори прекрасни възможности за намиране на добър издател тук в Америка.
Карастоянов: И аз се надявам да е така! Досега ти стисках палци за конкурса, сега почвам да ги стискам за издател. Абе, на четни години ми върви, а покрай мен и на моите приятели.
Изидора: Колко много хубави неща се случиха покрай твоята книга миналата година. Наградите "Дъбът на Пенчо" и "Хеликон", пиесата, която ще бъде поставена в Народния театър през септември. А сега точно излезе новината, че си измежду номираните за голямата награда "13 века България", което е прекрасно. А между другото, ти беше абсолютно сигурен, че няма да спечелиш "Хеликон".
Карастоянов: Ами обикновено по-рано се обаждат на спечелилия. У нас пътуванията са трудно приключение и хората искат да бъдат сигурни, че човекът, който им трябва, ще успее да се появи... Не е много хубаво, ама няма друг начин. Не ми се бяха обадили и бях сигурен: не съм аз.
Изидора: И тогава аз ти казах, е не се знае, де. Може в понеделник да ти звъннат. Американският оптимизъм е хубаво нещо. И въпреки че сме на 8,000 километра един от друг, благодарение на фейсбук и котешките стикери, говорим всеки ден. Чудно нещо са съвременните технологии.
Карастоянов: Най-чудното! Аз продължавам да мисля за компютъра като за магия. И хем му се доверявам, хем се притеснявам. Ако ти изневери – все едно дали той или разните му интернети, – си загубен. Добрата стара пишеща машина не правеше така!...
Изидора: Книгата ти е невероятно предизвикателство за мен. Не само, че е написана изцяло в преизказно наклонение, нещо, което не съществува в английския, но и самият тон е разговорен и речникът, така да се каже, архаичен. Трябва да ти призная, някой път, когато съм в средата на едно твое изречение от девет реда, до такава степен се напрягам, че спирам да дишам. И като свърша изречението, ставам от стола да подишам малко и да се протегна.
Карастоянов: Е, щом са ти харесали преведените за конкурса на Фондацията, си е струвало и малко да не подишаш! :) Виж сега, търсенето на адекватен език, по-точно намирането на адекватния език, е вече половината работа за автора. Предполагам, че абсолютно същото се отнася и за преводача. Когато излезе трилогията "Кукувича прежда" на немски, лично издателят Фолкер Дитрих ми написа писмо, в което казваше, че според превода на Андреас Третнер (страхотен човек, ти казвам!) е разбрал, че българският език в книгата мирише на стари вестници. Нещо такова беше. Вероятно и ти си намерила точния мирис в тази книга... Не знам английски, тъй че ще чакам да чуя критиците...
Изидора: Но пък има едно изречение, което се състои само от осем думи, съвсем в началато на книгата, може би в първите 3-4 страници, и то дава тон на цялата книга: "Може да не е верно, но е достоверно".
Карастоянов: Ааааа... Много те обичам! Онзи ден в Чирпан моят приятел доцент Владимир Янев буквално започна с това изречение. Може и да не е верно, но е достоверно! Радвам се, че си го забелязала... А какъв е въпросът, моля?
Изидора: Ами дълго време търсех най-подходящата дума на английски, която да отговаря на "достоверно". Защото буквално, става въпрос за нещо, което може и да е станало точно така.
Карастоянов: Да, точно. И не просто близко до истината (и дори не и "може и да не е станало точно така"), но точно може и да е станало точно така. Логично е, отговаря на историческата логика.
Изидора: Минах през много думи: authentic (автентично), faithful (вярно), truthful (истинско), но накрая, или по скоро за момента, съм се спряла на veracious, която произлиза от латинското: верус – истинско. Харесва ми музиката на тази дума, но смисълът като че ли клони прекалено много към "било е истина, със сигурност". Така че в крайна сметка може и да остане faithful.
Карастоянов: Да. Ние не знаем как точно е било, но имаме всички основания да мислим, че е било точно така. Нещо такова. А пък първото изречение от продължението (което никога няма да напиша), е: Милю Касабов остарял отведнъж.
Изидора: А, никога не казвай никога! Може да го напишеш като епилог на английската версия!
Карастоянов: А?! Това е супер идея! И обезателно ще го включим в твоята книга. А между другото, така всъщност ще стане всъщност съвсем нов роман...
Изидора: Нямам търпение да се видим на живо това лято. Ти ще бъдеш лектор на Фондация "Елизабет Костова" първо във Созопол за Созополските семинари и после в София, където живот и здраве ще поработим на живо.
Карастоянов: И аз нямам търпение. Нека дадем на читателите да се опитат да преведат на английски следното: "И потерята не закъсняла – били цяла орда озверели катили от търновската контрачета."
Изидора:

Copyright © 2007 - 2017 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Абонирайте се за електронния ни бюлетин



Следвайте ни