Фондация „Елизабет Костова“

Изкуството на превода, интервю с Ангел Игов, носител на голямата награда "Кръстан Дянков", 2016 г.

Ангел Игов беше награден за превода на "Колекционерът на изгубени неща" от британския писател Джеръми Пейдж.

От колко време превеждате?
Професионално, от 11 години. Но тетрадки с преведени стихотворения пазя от гимназията.

Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?
Първата публикувана е "Книга на илюзиите" от Пол Остър, през 2005.

Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?
Лично за мен най-трудното е да постигнеш необходимия баланс между верността към оригинала и адекватното звучене на превода. Този проблем стои и на чисто езиковото ниво – лексика, синтаксис, и при стила, и при културните специфики или реалии. И е свързан с предизвикателството да помниш, че преводачът служи на текста, а не обратното.

Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?
Досега не съм работил заедно с автор; вярвам, че текстът е достатъчен. Издателите обикновено стоят настрана от самия процес на превод. Работата ми с редактори обикновено е била коректна и ползотворна. Макар че имах и случай, в който трябваше да настоявам, за да оттегли редакторът някои неуместни промени.

Какво прави един художествен превод добър?
Балансът, за който стана дума по-горе. Често чувам да хвалят някой превод с: "Ама колко е гладък!" И не си дават сметка, че това може да е недостатък, може би оригиналният текст изобщо не е такъв, а преводът е гладък, защото е минал "с ютията". Съществува и другата крайност, когато преводът крещи: "Аз съм превод!" И например слага на всяка страница по пет дълги бележки под линия.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригинала на наградения превод?
Книгата е написана на богат и жив език, който все пак напомня, че действието се развива в средата на XIX век. Това особено личи в диалога и в описанията. Трябваше много да се внимава с тези пластове, да се постигне внушение за онова време, но без изкуствено състаряване.

Считате ли се за съавтор?
Не. Преводачът трябва да проявява изобретателност, но това не го прави съавтор. Пред теб има текст, написан от друг и ти работиш с него. А аз съм автор на собствените си книги.

Подтиква ли Ви превеждането към писане?
От една страна – да, защото съм потопен в езика и правя от него някакви неща. От друга, преводът е и доста изтощително занимание. Не мога да превеждам и да пиша собствена книга по едно и също време.
Copyright © 2007 - 2017 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Абонирайте се за електронния ни бюлетин



Следвайте ни