Фондация „Елизабет Костова“

Изкуството на превода, интервю с Маргарита Дограмаджян, носител на специалната награда "Кръстан Дянков", 2016 г.

Маргарита Дограмаджян беше наградена за превода на "Котешката маса" от канадския писател Майкъл Ондатджи.

От колко време превеждате?
От около трийсет години.

Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?
Разказ на Надин Гордимър за пловдивското литературно списание "Тракия".

Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?
Понякога трудностите започват още от заглавието. Доста често буквалният му превод е невъзможен и трябва да изпробвам собственото си въображение, като в същото време се старая да запазя смисъла на оригиналното заглавие. Трудността се увеличава и от необходимостта заглавието да привлича вниманието на читателя. Ще дам конкретен пример. Преди време преведох книгата на Андрю Вахтел за литературата в Източна Европа състояние и тенденции. Заглавието на английски беше "Remaining Relevant After Communism". Моето предложение, което се прие от издателството и автора, беше "Да твориш след комунизма". Мисля, че го приеха, защото с него успях да постигна изискванията, за които споменах по-горе.
Разбира се, сред останалите препъни-камъни се нареждат играта на думи, идиомите и жаргонът. Понякога е трудно да се намери точното съответствие и трябва доста да се поровиш и да напрегнеш мозъка си, а за жалост специализирани английско-български речници на идиомите и жаргона все още няма.
Колкото до така наречените реалии, които толкова много са затруднявали преводачите преди, днес, слава богу разполагаме с интернет, където могат да се намерят не само обясненията им, но и техните изображения.
Основната трудност за мен обаче е да успееш да предадеш духа на книгата. Направиш ли го значи си успял в най-главното. Според мен това е мерилото за таланта на преводача умението му да влезе в кожата на автора.

Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?
С удоволствие, защото в ума ми веднага изниква името на Жени Божилова един от най-изтъкнатите български преводачи и редактори. Тя ми помогна да се справя с неща, с които се бях борила години наред. Мога много да говоря за съветите й, но ще спомена основният казваше ми: "Старай се да останеш максимално вярна на оригиналния текст, но го прави така, че да звучи естествено и на български."

Какво прави един художествен превод добър?
Според мен за постигането на добър превод са необходими най-вече три неща съвестност, компетентност, талант.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригинала на наградения превод?
Най-голямото предизвикателство винаги е да предадеш духа на автора. Ондатджи е особен творец, в чието творчество се преплитат мит и реалност, поезия и проза. А в тази книга го имаше и автобиографичният елемент.

Считате ли се за съавтор?
Не бих казала. Може би дотолкова, доколкото съм успяла да предам духа на автора. Но тогава и актьорите и музикантите би трябвало да се наричат съавтори а не са.

Подтиква ли Ви превеждането към писане?
Това според мен е голямото изкушение, до което преводачът стига в определен момент. Лично за себе си ще кажа, че нямам достатъчно въображение, за да се пробвам в писателската професия.
Copyright © 2007 - 2017 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Абонирайте се за електронния ни бюлетин



Следвайте ни