Фондация „Елизабет Костова“

Изкуството на превода, интервю с Радосвета Гетова, носител на голямата награда "Кръстан Дянков", 2017 г.

Радосвета Гетова беше наградена за превода на "Законът за детето" от британския писател Иън Макюън.

От колко време превеждате?
От 1978 г., когато започнах работа като щатен преводач в новосъздадената френска редакция на в. "Софийски новини" в Агенция "София прес". Напуснах в края на 1989 г., но имам прекрасни спомени от този период. Имахме добри учители. Занимавам се с превод общо от около 40 години.

Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?
Френският роман "Американска нощ" от Кристофър Франк, публикуван от издателство "Народна култура".

Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?
Те са най-разнообразни и зависят от жанра на превеждания текст, от  стила на автора, от епохата и героите, които обрисува, от езиковия регистър на произведението, от необходимите справки. Днес техническата работа на преводача е улеснена в много отношения.

Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?
Мисля, че за един преводач е изключително важно да харесва автора, чието произведение пресъздава, да се вълнува от оригиналния текст, да работи над него с любов. За съжаление сред преведените от мен книги има и такива, които приемах, просто понеже ми бяха предложени, за което съжалявам. С огромно удоволствие превеждах от френски Амин Маалуф и имах чудесен, плодотворен контакт с редактора. Преводите на книги от Нанси Хюстън и Иън Макюън също ми донесоха голямо удовлетворение. Досега винаги съм работила с издатели, които много уважавам. Бих искала специално да благодаря на Росица Ташева, редактор в издателство "Колибри" за работата й върху наградената книга. 

Какво прави един художествен превод добър?
Преводното произведение трябва да се чете леко, читателят не бива да се препъва в текста, а особено пък ако е компетентен на езика на оригинала, да отгатва прозиращия чужд език.  От друга страна, дори и да звучат "грапаво" в превод, особеностите на авторовия стил трябва да бъдат максимално съхранени. С други думи, преводачът трябва да се стреми да постигне максимално равновесие между двата текста.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригинала на наградения превод?
Иън Макюън има прекрасен стил, но пък е труден за превод. И може би точно поради това ми доставяше силно удовилствие  да се потапям в езика му и да се старая да го предам колкото мога по-добре на български. Едно от предизвикателствата в "Законът за детето" за мен бе юридическата терминология. В тази област се съветвах с  адвокат Антония Дремсизова и искрено съм благодарна за помощта й.

Считате ли се за съавтор?
Не, не се считам за съавтор, но е известно, че  художеснвеният превод никога не може да достигне абсолютна еквивалентност с оригинала.  Той  представлява вид интерпретация на оригиналния текст, така че преводачът, колкото и да се стреми да остане верен на оригинала, неизбежно участва в творческия процес и се превръща в невидим съавтор. Той  пресъздава една творба за нова аудитория,  принадлежаща към друга култура и напълно различна от тази, за която  творбата е  била предназначена.  Освен това всеки превод е уникален, донякъде обагрен от стилистичните предпочитания на преводача, от решенията, които постоянно трябва да взима при подбора  на изразните средства.

Подтиква ли Ви превеждането към писане?
Не съм опитвала да пиша. За мен писането и преводът, макар и две силно творчески дейности, са много различни начинания, които изискват набор от различни умения и мотивация. Въпреки това, животът е непредсказуем и никога не бих казала  "никога"!
Copyright © 2007 - 2018 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Абонирайте се за електронния ни бюлетин



Следвайте ни