Фондация „Елизабет Костова“

Вашите истории: Светлозар Желев, съ-основател


В началото бе книгата. И морето. 

Всичко започна в Созопол, продължи в махала Баба Стана над Троян, и вече 15 години от Ню Йорк до Токио, в литературните среди България много често се свързва с Фондация за творческо писане „Елизабет Костова”. Книгата беше „Историкът”, а морето – Черно. Мечтата на толкова много българи „България на три морета(океани)” беше изпълнена литературно. С повече от 300 литературни хора от цял свят, от Япония, Филипините, Австралия, Нигерия, Белгия, Гърция, Канада, Германия, Ирландия, Великобритания, САЩ и България, писатели, издатели, литературни критици, редактори и преводачи, на един общ език, този на книгите, Созопол и България в продължение на 11 години бяха литературна дестинация и място за семинари, дискусии, срещи, обсъждания, текстове, истории, съдби, занаят, приятелства и споделяне. 

Едно пътешествие, може би най-великото  в моя живот, откри хоризонти и територии, които не можех да си представя, че ще избродя. А всичко започна от срещата ми с Елизабет и „Историкът”. През лятото на 2006 г. със семействата ни почивахме в Созопол, и разхождайки се по алеята покрай крепостната стена, сред аромата на надвисналите в златната привечер смоковници, Елизабет ме попита за сградата накрая на стария град. Разказах й, че това някога е било училище, после ателиета за художници и място за пленери, а сега галерия. Място за художници и образи. В Созопол все още се правят ежегодни пленери и изложби. „Колко ще е хубаво и за литература и писатели да има такова нещо.”, въздъхна тя. „Хайде да го направим.”. И го направихме. 

От Созопол отидохме до Баба Стана, където гостувахме на Юлиан Попов и съпругата му Таня Бризби, където се роди и организацията, гръбнакът й, Управителният съвет, целите, проектите и идеята за първите две дейности – Наградата за превод от английски на български език „Кръстан Дянков”, тогава още не бяхме избрали името, и семинарите по творческо писане в Созопол. Всички членове на УС бяха избистрени в Баба Стана, около масата на приземния етаж на къщата на Юлиан – Саша Безуханова, която също беше с нас, Деси Гаврилова, Райна Гаврилова, Филип Димитров, Стефан Тафров, и ние тримата – Елизабет, Юлиан и аз, и отпразнувано с домашна троянска сливова ракия. На следващата година адвокатите Андрей Терзийски и Стоян Терзийски регистрираха фондацията, и през декември 2007 г., по време на Панаира на книгата в НДК, за първи път беше връчена Наградата за превод „Кръстан Дянков”, на Любомир Николов. На следващото лято беше и първия ни семинар в Созопол с Емил Андреев и Елизабет като водещи практическите занятия с българските и англоезичните писатели, и Теодора Димова и английската писателка Кейт Мос, авторка на световно известните романи „Лабиринтът” и  „Гробницата”, като специални гости. 

Останалото, както казват, е история. Само нещо любопитно. Днес, когато пиша това, говорих по телефона с Илия Троянов във Виена, един от специалните ни гости през годините, получих мейл и текст от Фъргъл Тобин от Ирландия, също гост, прочетох хвалебствено ревю за новия роман на Екуеке Емези в New York Times Book Review, и съобщение, че филмовите права за него са откупени от Амазон Студиос, и това е обявено като най-голямата сделка за филмова адаптация през годината до сега. Екуеке беше една от участниците ни в семинарите преди може би 7 или 8 години, и току що бе продала правата за първия си роман. Сега, след 6 книги, тя е награждавана и номинирана за едни от най-големите световни литературни награди. И това е само една от повече от стоте писатели, минали през семинарите в Созопол. 

Всичко това илюстрира колко пропит и свързан с историята на фондацията е моя живот, а сигурен съм, че и на много други спътници в това пътешествие. Семинарите в Созопол бяха не просто място за срещи и литературно споделяне, а една истинска вселена на думите. Те родиха и българското издание на най-старото литературно списание в света GRANTA, поредицата от романи на български автори, излизаща всяка година в САЩ, на издателство Open Letter Books, българските броеве на литературните медии Words Without Borders, Absinth, Poets and Writers, Writer’s Review и други, както и толкова много литературни приятелства. Дори корицата на дебютния роман на една от американските участнички Мая Слоан в едно от най-престижните издателства Simon and Schuster излезе със снимка на друг от участниците, Захари Карабашлиев. 

Може да се напише цяла книга за стотиците случки, разговори, теми, идеи, споделяне, проекти, текстове, търсения и открития през тези 15 години. За поетичния семинар в Копривщица, ателиетата по превод, гостуванията на български автори в САЩ, писателските резиденции, събитията и проявите организирани от фондацията нявсякъде по света, за писателите и таланта им, за вечерите на верандата на „Диаманти”, за музиката и нощното къпане, за екскурзиите до о-в Свети Иван, за вдъхновението, емоциите и лунните пътеки на спомените. 

Но аз не съм писател, надявам се някой от хората, преживели тези години в това литературното семейство да го направи. А сега може да четете текстовете и книгите на авторите, преживели приключението, наречено Созополски семинари на Фондация „Елизабет Костова за творческо писане”, на страницата на фондацията, в списание Vagabond, където всички те излизаха през годините, и в книжарниците по света. Екипът на фондацията, Милена Делева и Симона Илиева, тези истински ангели-хранители, които направиха възможно винаги да има попътен вятър в платната, на всички членове на УС, на моя литературен брат Джеремая Чембърлин, също неделима част от него, на всички замесени, на спомоществователите и помагачите, на приятелите и сподвижниците, и най-вече лично на Елизабет, която посвети време, чувства, емоции, средства, и цялата си душа и сърце на каузата на българската литература, поклон, поздравления и благодарности. Да просъществува навеки това начинание!


Copyright © 2007 - 2022 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Абонирайте се за електронния ни бюлетин



Следвайте ни