Виргиния Захариева

1.04.2020, София, България

11 - ти ден карантина

Изведнъж стана тъмно.

Медиите изръфаха времето.

-       Гардеробът е черна дупка, в която висят кожи за външния свят.

-       Пари се валят навсякъде. Безполезни.

-       Ставам и лягам със същите дрехи.

-       Да се облека, да изляза, да видя. Кого?

-       Майка ми пита: Защо остарях?

-       С усилие събирам чаши из къщата.

-       Досадно ми е да мажа лицето си с крем.

-       Чета дневниците на Вирджиния Улф. Такава ярост да пише, да пише, да пиша…

-       Излизам в бъдеще време: Искам да изляза. Трябва да изляза…

-       Няма вчера. Отиде си.

-       Няма дори преди малко. Няма утре.

-       Никога не е имало бъдеще.

-       Мислех си ако направя това и това, утре ще е така и така …

-       Co-Vid 19 отхапа завесата.

-       Има безкрайно днес.

-       Дебела жена падна върху ми и не мога да  дишам.

-       Стойте си у дома!!! Стойте си! Ой ой ой…

-       Подреждам. Готвя. Страхувам се. Говоря с екрани.

-       Не знам.

-       Чистя. Об-живявам дома.

-       Добрите момичета правят това.

-       Вън е за хора с пагони. За герои, които отиват. Смаляват се в тъмното. После ги гледам как наедряват, изпълват екрана и казват…

-       Да можех да им повярвам…

-       Я да посвиря на пиано.

-       Не пречи да сляза да почистя снега.

-       Взимам продуктите доставени пред вратата на двора. Виждам детето.

-       Направи снежен човек!

-       Няма.

-       Защо?

-       Защото направихме онзи ден и той се стопи. Не искам да го гледам как се топи…

-       Другият в мен дебне. Крия се зад другия на другите…

-       Жан Мишел Баския. Полак. Реноар. Модилиани. Винаги драма.

-       Гледам как правят изкуство…

-       Тези са мойта родина.

-       Образите ме дърпат.

-       Някога ще съвпадна ли с мен?

-       Така, като бебето e любовта, в очите, в усмивката й, във думите.

-       Как може Пеги Гугенхайм да намери Полак. Преди нея друга жена да го намери. Да го обичат…

-       Да бъдеш намерен. Да ме намери някой във пясъка.

-       Да ме извади и да ме покаже.

-       Колко е кратък живота, Боже мой, колко е кратък.

-       Някой хърка във телефона, бори се за кислород…

-       Сънувам:

-        Изолирана съм. На стената към съседната стая има малко прозорче затворено със кепенци отвътре. Приближавам се и виждам цепнатина, през които някой от другата стена може да наблюдава. Поглеждам. Оттам ме гледа огромно око… Отварям кепенците рязко… Малко човече със светлосиво елече се мята в кош за пране. Екхарт Толе. Ах ти, гадино, излез да те видя! Коша не мърда. Сядам на стол до вратата, за да не ме вижда. Страх ме е да изляза навън. Не мога да остана във стаята.  Имам нужда от помощ. Някой да ме защити. Звъня на моя любим. Набирам номера…и се събуждам.

-       Наблюдател във изолация.

-       5G дебне навсякъде. С ваксините вкарват чипове.

-       Спасявам се в сън. Във преяждане.

-       Момента за хвърляне мина. Вече не ми се разделя със нищо.

-       Стоя. Неподвижно сутрин и вечер. По час. Укрепвам стени за чудовищата.

-       10 милиарда заем за тлъстини.

-       Артистите нямат нужда от нищо. Те са безсмъртни.

-       Все не си отговарях: Какво ще работя ако има война?

-       Какво мога?

-       Вдявам думи. Преводач съм на чувства. Отглеждам метафори.

-       Нежелана в утробата, призвана да ме роди.

-       Нежелана, продължавам да измислям по-добри светове.

-       Привечер само се чува стария цигулар до хлебарницата…

-       Гладя маски.

-       Хората тук не пеят по прозорци и по балкони. Сгъват се.

-       Раздават ни камуфлажни наметки, с излиняла подплата от заек.

-       Страхът изяжда главата, Фасбиндер, душата…

-       Какъв е смисъла…?

-       От телевизора питат:

-       Какво ще правите, когато вирусът си отиде?

-       …

-       От какво сте готова да се откажете?

-       …

-       Какво ви се иска да промените?

-       …

-       Кои са важните хора в живота ви?

-       …

-       Чува се как оста на земята застъргва във кост…

-       Духа вятър навън, любов моя, духа вятър, ръфа снега…

-       Огънят пука.

-       Буда, по-кръгъл  от всякога ми подава коан:

-       Един човек взел голямо шише и сложил малко патенце вътре.

-       Давал зърна, давал, докато бутилката отесняла.

-       Как да извадим патенцето, без да го трепем и без да чупим бутилката?

-       Отговор:

-       Патенцето е вън.