Созополски семинари по творческо писане

Емил Андреев

Емил Андреев

Б Е Б Е Т О

Откъс от пиеса, писана по време на Covid-19.

 

Действащи лица:

ДОБРИ – актьор

ЛИНА – негова съпруга и съученичка, сценограф

Д-Р КРАСИ – гинеколог, съученик на Добри и Лина

СИМОНА – любовница на д-р Краси

ЕВА – съседка на Добри и Лина


П ъ р в о  д е й с т в и е

 

Първа сцена

(Всекидневна. Влиза Добри, пристъпва тихо. Носи нова чанта за бебета, синя на цвят, в която се вижда, че има добре повито и спящо бебе.)

ДОБРИ (шепти на бебето): Спи си, спи си, миличко! Аз ей сега… Само да не се разплачеш!

(В този момент влиза Лина по пеньоар. Прозява се. Понечва да се протегне и вижда Добри да поставя чантата на масата. Лина осъзнава какво има вътре. Замръзва, шокирана.)

ЛИНА: Добри, какво е това?!

ДОБРИ: (шепти) Тихо да не го събудиш! Бебе, не виждаш ли!

ЛИНА: (също шепти) Господи!... Откъде е това бебе и защо е в къщи?!

ДОБРИ: Беше оставено до контейнера за боклук и реших…

ЛИНА: Добромире, ти си луд! Как така ще го носиш у дома!

ДОБРИ: Ами, какво? Да го оставя, все едно не съм го видял?

ЛИНА: Не, но… Ох, Боже! (Отива към бебето. Навежда се към него, разглежда го, но не го пипа.) Не е кукла… Как сладко спи само! Милото!... Как може да има такива майки!

ДОБРИ: И е толкова невинно! Няма по-красиво нещо от спящо дете, нали Лина?

ЛИНА: (Сякаш не го е чула.) Хм! Чудна работа… Не е новородено, поне на месец е и е облечено много хубаво и чисто… Кошничката – и тя нова… синя… Сигурно е момче?

ДОБРИ: Ще разберем като го изкъпем довечера. Може да е джендър!

ЛИНА: Какво!!! Не бъди простак!

ДОБРИ: Викам да си го оставим, пък каквото излезе. Господ ни го даде…

ЛИНА: Е, не! Ти с всичкия ли си?! Явно андропаузата ти разказва играта! (Втурва се из стаята и започва да търси.) Къде ми е телефонът?

(Добри го вижда преди нея, взима го бързо и го пъха в джоба си. Лина се спуска към мъжа си. Започва борба, за да го вземе.)

ЛИНА: Дай ми веднага телефона! (Добри се съпротивява.) Чуваш ли! Ще те ухапя!

ДОБРИ: Тихо, за Бога, Лина! Ще го събудиш!... Успокой се, седни. Нека помислим…

ЛИНА: Какво ще му мислим! (Пуска го.) Трябва незабавно да се обадим в полицията! А за теб – в психиатрията.

ДОБРИ: Лина, моля те, съвземи се! (Разтърсва я.) Ще се обадим, където трябва. Така или иначе няма да минем без полицията! (Лина се успокоява отдръпва се и се хвърля на дивана.)

ЛИНА: Мамка му, кажи ми, че сънувам! Да, аз още спя и лудият ми мъж ми носи бебе… Ела и ме ощипи. Моля те!

ДОБРИ: (театрално) „Такваз сме ствар и ний, каквато е сънят ни; животецът ни кратък цял в сънища обвит е.“  (Покланя се.) Шекспир, „Бурята“...

ЛИНА: Престани бе, ненормалник такъв! Не си на сцената.

ДОБРИ: Опитвам се да те събудя с шега вместо да те щипя! Иначе, утре имам представление... Пак Гогол... (Поглежда към бебето.) Размърда се нещо… (Отива до него, гледа го с умиление.) Може би сънува и то…

ЛИНА: След малко, като огладнее и като ревне, ще те видя, дали ще искаш още да си го оставиш.

ДОБРИ: Вярно бе, трябва да му купим храна… Сухо мляко беше, нали? Като онова за внучката…

ЛИНА: И биберони, и пелени, и какво ли още не… Умолявам те, звънни в полицията!

ДОБРИ: Да звънна на 112, а? Не, не, ще звънна на д-р Краси. Той е гинеколог, той знае най-добре.

ЛИНА: Той изражда бебета, а не ги гледа! Леле, пък Краси с неговите бракове и разводи!

ДОБРИ: С толкова вагини пред очите му. И аз да бях…

ЛИНА: Млъкни и се обади, че ще те заколя!

ДОБРИ: Е, ти само за убийства мислиш! Но след тия сериали, дето ги гледаш по цяла вечер… все кръв ти се привижда...

ЛИНА: Не се занасяй, Добри, ами звънни! (безпомощно) Моля те!

ДОБРИ: Сега! Ще пренеса бебето в спалнята, за да се разберем като хората.

ЛИНА: Нямам намерение да говоря повече с теб. Щом не ми даваш телефона и не искаш да се обадиш, ще реша въпроса иначе! (Става и тръгва да излиза.)

ДОБРИ: Лина, почакай, къде тръгна? (Опитва се да я задържи.)

ЛИНА: Ще се преоблека и ще отида в първия полицейски участък, за да им кажа какво си намерил. Длъжна съм!

ДОБРИ: Не си! (Хвърля се на свой ред на дивана и почти проплаква.) Като се върнеш, няма да намериш нито бебето, нито мен!

ЛИНА: Заплашваш ли ме?! И къде ще идеш?

ДОБРИ: Моя си работа. Върви, върви и ще видиш!

ЛИНА: ОК! (Тръгва нервно към спалнята. Пътьом се спира пред бебето, гледа го, мисли. После се врътва към стаята и излиза. Чува се глухо: " Нещастник!") 

 ДОБРИ: Коза! (Става, ядосан, крачи напред-назад, пак сяда на дивана и въздиша безпомощно.) Ама тя!... Как да я убедя да задържим бебето?... И на кой да го оставим, на държавата?... Пфу! Още един потенциален нещастник, а може би и бъдещ престъпник... Нали знам как ги гледат в тия домове! Детето има нужда от семейство, от родители... Не, не и не! Ще я накарам аз да го осиновим и толкоз! Тоя път няма да бъде нейната! Или бебето с нас, или – без мене! Ще види тя! (Става решително, тихо отива до бебето, взима внимателно чаната и отива с леки стъпки към другата врата.)

Втора сцена

(Лина влиза облечена и натъкмена. Вижда, че Добри го няма, бебето също. Обикаля из стаята и го търси.)

ЛИНА: Къде, по дяволите... (провиква се) Добромиреее! Изрод! Бебе му се приискало... И какво си мисли той! Че ще ме уплаши!... (В тоя момент Добри се появява сам.) А, ето го актьорчето-осиновител! Къде е бебето?

ДОБРИ: Няма го!

ЛИНА: Виждам, че го няма! Къде го скри?

ДОБРИ: Върнах си го обратно при контейнера.

ЛИНА: Е, не! Ти наистина не си добре!

ДОБРИ: Нали не го искаше?

ЛИНА: Не го искам, разбира се! Това да не ти е вещ, която си намерил и желаеш да си запазиш. Бебе е това! Има си закони, не може току-така да си го задържиш, защото ти се иска да имаш още деца.

ДОБРИ: Ми като не можем да си родим, поне да си осиновим. Ето ти шанс! Бог ни го даде, а ти... Сега нека други да го намерят и те да спазват законите.

ЛИНА: Не, Добри, ти просто не си наред! Веднага иди да вземеш бебето обратно! Чуваш ли! Оф, ще се побъркам с теб!

ДОБРИ: Ама и ти, Лина, не знаеш какво искаш...

ЛИНА: Искам да го върнеш, да се погрижим за него като цивилизовани хора с емпатия, а после да го предадем на държавата чрез съответните институции... И отлично знаеш защо нямаме друго дете!

ДОБРИ: Абе, хората кучета гледат, по няколко, а ние с тебе едно бебе не можем да отгледаме! И ми говориш за емпатия! Да не мислиш, че в някой държавен приют или сиропитал, или където там ги захвърлят, ще е по-добре от при нас. Майка си, да му се не знае!

ЛИНА: Не е в това въпросът. Отглеждането на осиновено дете е отговорност, а аз вече не се чувствам достатъчно отговорна... Имаме и внучка! Помисли какво ще каже дъщеря ни за това.

ДОБРИ: Ми, хайде, обади ѝ се! Да видиш, че ще ме подкрепи.

ЛИНА: Сега в Лондон е шест часа сутринта. Събота е. Нека си поспи, защо да я занимаваме с твоите простотии!... Моля те, иди вземи бебето и да звъним където трябва.

ДОБРИ: Няма! Ти върви, щом искаш. После ходи по институции, по домове, иди на майната си, ако щеш! (излиза)

(В тоя момент на външната вратата се звъни. Заедно с това от съседната стая се чува силен бебешки рев.)

ЛИНА: Е сега стана тя една!... (Чуди се накъде да тръгне, но след кратко колебание, излиза по посока на плача.)

Трета сцена 

 (След малко в хола влизат Добри и д-р Краси. Бебето не спира да плаче.)

ДОБРИ: Влизай, докторе, точно ти ми трябваш. Каква телепатия!

Д-Р КРАСИ: Кво става тук, бе! Къв е тоя рев?

ДОБРИ: Бебешки! Краси, виж, трябва да ми помогнеш!

Д-Р КРАСИ: Абе, братле, аз дойдох, ти да ми помогнеш, а не аз на тебе!

ДОБРИ: Слушай, положението е мама си джейс! Тая сутрин, излязох да изхвърля боклука. Лина още се излежаваше и...

(В тоя момент влиза Лина с ревящото бебе на ръце. Подрусва го леко и му говори.)

ЛИНА: Хайде, нанкай, мойто момче! Шу-шу-шу! Я какъв си голям, а плачеш! (към доктора) Здрасти, Краси!

ДОБРИ: Откъде знаеш, че е момче?

ЛИНА: Проверих – има паца!

Д-Р КРАСИ: Някой да ми каже какво се случва!

ДОБРИ: Нали започнах... Значи, отидох да изхвърля боклука и до контейнера (посочва бебето) – ей тоя, с пацата! Само че тогава не плачеше... Лина, направи нещо да млъкне! Моля те!

ЛИНА: Великият осиновител! А сега да те видя?! Ето ти го и сам се оправяй! (Подава му бебето. Добри го взима и започва да го друска.) По-леко, бе ей! Това да не ти е...

ДОБРИ: (вече го люлее, но по-бавно) Нищо, Найденчо, нищо, миличък! Спинкай! Тати е отвикнал, но сега ще ти купи млекце...

ЛИНА: Чуваш ли го, Краси! И име му е измислил! Идиот!

ДОБРИ: Нали го намерих! Името му само си дойде – Найден, намерен...

Д-Р КРАСИ: Ама, какво става, наистина? Нищо не разбирам!... Добри, ти да не си прегрешил с някоя?

ДОБРИ: Глупости! Аз да не съм ти! (Към бебето) О-о-о, о-о-о, о-о-о... на-ни-на, на-ни-на... (Бебе затихва и се унася. Добри продължава шепнешком. Бебето млъква.) Видяхте лиии! Заспа! Успях! Аз съм страхотен фадър! А тя иска да го предадем на държавата!

ЛИНА: (също така тихо) Луд си ти! Фадър за връзване! Краси, тоя мой откачен мъж, както разбра, намери това подхвърлено бебе, на което вече и име му даде, и иска, моля ти се, да го осиновим. Кажи му, че така не може!

Д-Р КРАСИ: По принцип – може, но процедурата е много сложна и отнема време...

ЛИНА: Е, не! Ти сега на чия страна си! (Тръшва се на дивана) Ама и аз кого съм седнала да питам: човек с три деца от три брака! Не ти ли писна от бебета бе, докторе!

ДОБРИ: Сложна, несложна – процедура е. Ще проявим търпение!

Д-Р КРАСИ: Лина, миличка, казах по принцип. Не говорех за вас. Добри, ама ти сериозно ли?

(Добри му прави знак да мълчи и излиза на пръсти да занесе бебето в спалнята. Лина върти ръка за гърба му, а д-р Краси свива рамене в неведение. След малко Добри се връща.)

ДОБРИ: Завих го. Спинка като ангелче!... А бе, Краско, що да не си осиновим Найденчо?

ЛИНА: Не го наричай така, моля те! Нямаш никакви права над това дете, затова не си позволявай да му даваш име!

ДОБРИ: Все още нямам! Но Краси ще помогне да минем лабиринта на бюрокрацията и тогава ще получим права, и... пак Найден ще се казва!

Д-Р КРАСИ: А, не! Моля те, не ме въвличай...

ДОБРИ: (иронично) Че защо бе, приятелю, съученико, брате?! (Запява откъс от песента на "Щурците": „Кълнем сее, никога да не забравям теб...“) Нима не помниш? А и ти бе, булка, наша оообща приятелко, помниш ли какво мечтаехме като ученици?

ЛИНА: Не спекулирай с чувствата и спомените ни!

Д-Р КРАСИ: Всеки сбъдна мечтите си, все пак: ти стана актьор, Лина - художник...

ЛИНА: Сценограф!

Д-Р КРАСИ: Добре, де – художник-сценограф...

ДОБРИ: А пък ти, женкар мръсен, стана гинеколог!

Д-Р КРАСИ: Знаеш много добре, че не мечтаех да съм лекар, а музикант...

ДОБРИ: Че ти и сега си такъв! Свириш на най-хубавите инструменти. Ха-ха!

ЛИНА: Не бъди простак!

ДОБРИ: Що бе, мила моя, нима пижолината не е най-прекрасният инструмент, създаден от Бог да превръща музиката на любовта в човеци? Как беше у Шекспир: (театрално) "Ако музиката е храна на любовта – свирете!"...

ЛИНА: (изкрещява) Престани! (усеща се, че вика и снижава тон) Бебето след малко пак ще се събуди. Ще бъде гладно, водичка ще му се допие... Иди да вземеш сухо мляко, биберони, памперси, а ние с Краси ще се обадим, където трябва.

Д-Р КРАСИ: Да! Ще обсъдим и осиновяването...

ДОБРИ: Че аз за какво да ги купувам тия работи, след като властите ще дойдат и ще ни го вземат? Нека държавата му бере грижа. А и като толкова искаш, иди ти! Мога да му разбия кисело мляко, то е далеч по-добро от разните му прахообразни и прочие.

ЛИНА: А от какво ще суче бе, глупак! Малко е още за лъжица...

ДОБРИ: Ха, ще вземем една гумена ръкавица, ще я изварим, ще я напълним с мляко, ще пробием дупка на един от пръстите и готово... Гледах го в интернет...

ЛИНА: Господи, тоя наистина ще ме побърка! Аз отивам тогава. Краси, моля те обади се на 112!

Д-Р КРАСИ: ОК, но не е ли по-добре да отида аз, а пък вие се разберете какво-що?

ДОБРИ: Никъде няма да ходиш! Ще стоиш тук, за да обсъдим как най-лесно да осиновим Найден.

ЛИНА: Абе ти, кретен такъв, не разбра ли, че не искам! Не ис-кам и това е! Как така ще го осиновиш без мое съгласие?... И престани да го наричаш Найден!

ДОБРИ: Ми ще се разведем тогава!

ЛИНА: Е, не, не и не! (скача на крака и тръгва нервно из стаята) Ти, ти... наистина полудя! Какво играеш утре? Гогол? „Записки на един луд“, нали? Излез от образ, моля те, кралю на Испания! Вече нямам нерви!... Отивам до аптеката, а ти, Краси, вразуми го, умолявам те! Като най-близък наш съученик и приятел те моля! Влей му разум на този нещастник! (излиза)

Четвърта сцена 

(Добри отива до масичка с напитки, взима бутилка, но д-р Краси се спуска към него, за да осуети намерението му.)

Д-Р КРАСИ: Недей! Ще кажат, че си повлиян от алкохола, а пък и аз съм с кола.

ДОБРИ: Да мислят каквото си искат! И без това ще ми отнемат Найден. (Взима чаша и си налива уиски.)

Д-Р КРАСИ: Кво ти става бе, братле? Кво си се фиксирал в това бебе? Да те пита човек за чий ти е на тия години. Разбери ме правилно...

ДОБРИ: Краси, ти най-добре знаеш каква е драмата ни...

Д-Р КРАСИ: Е, Лина получи усложнение след раждането на Цвета и повече не може да има деца. Тогава още не знаех, но сега съвсем съм наясно защо. Но какво толкова, нали е жива и здрава? И едно не ти ли стига?

ДОБРИ: Не е там въпросът. Това бебе Господ ни го изпрати, знак свише е! Защо да не го осиновим? Какво ще ѝ стане? Ама, тя...

Д-Р КРАСИ: Добри, не ми се сърди, но Лина е права? Нямаш на идея какво те чака, ако го осиновите. На тая възраст ще ти се отели вола! Дете е това, грижи иска. Послушай ме! Знам на по себе си. Васил ми излезе през носа, а е още само на осем години...

ДОБРИ: Твоите деца жените ти ги гледат. Ти само ги правиш и ги израждаш. С късмет си ти!

Д-Р КРАСИ: Остави ме мене, моята не е за разказване. Искам само да се укротиш и да послушаш жена си. Дай да се обадим на 112!

ДОБРИ: (въздиша безпомощно) Ами, то се е видяло... Толкова разчитах да ме подкрепиш...

Д-Р КРАСИ: Виж, братле, да те подкрепя, знам как се чувстваш, но... Абе, щом Лина не иска, как ще се справиш сам? Известен актьор си – (гръмко) Добромир Верховенски, хората те знаят, по телевизията те дават, ще почнат да пишат по вестниците какви ли не глупости... Заеби!

ДОБРИ: Ми, звънкай тогава!... (колебае се) Ама, я чакай да се върне Лина... да го нахраним поне... (отпива от уискито) Жалко! Просто не разбирам, защо не иска да ме подкрепи! Хората пари дават да си купят деца, нашите цигани търгуват с тях, раждат в Гърция, продават... А на нас Бог ни го даде и в дома ни го вкара даже, тя – не и не! И ми говори за емпатия...

Д-Р КРАСИ: Абе, на думи всички се силят! Заеби, казах ти! Ок, ще изчакаме Лина да се върне и тогава ще се обаждаме. Бебето е добре, спи си...

ДОБРИ: Ама и тая, дето го е оставила! Каква майка е!

Д-Р КРАСИ: Сигурно е имала причини.

ДОБРИ: Сигурно. Аз съм мъж и не разбирам, но да захвърлиш плода на утробата си!

Д-Р КРАСИ: Така е и това не е първото подхвърлено бебе. Жените, Добри, са най-голямата загадка! Щом Фройд, след толкова дълга практика, не е успял да ги разбере...

ДОБРИ: Дааа, загадка... (отпива отново) Кой го беше казал: „Жените ли? О, те са съвсем неузнаваеми, непредвидими, поради това и великолепни. У всяка от тях дреме по една Пенелопа и по една Медея. Първата тъче килима на покорството, верността и вечността, втората – този на лудостта, изневярата и смъртта. Какво друго ни остава, освен да ги обичаме!“ Мъдър човек! (Гаврътва чашата, става и отива пак да си налее.) А ти за каква помощ, казваш, си дошъл толкова рано? Пари си имаш – гинеколког си; билети за представлението? Сигурно на касата са свършили...

Д-Р КРАСИ: Де да беше това! „Записките...“ ги играеш от три години и поне три пъти съм те гледал! Не, братко, много по-сложно е.

ДОБРИ: Казвай, де!

Д-Р КРАСИ: Знаеш ме какъв съм, знаеш че Валя е ужасно ревнива съпруга и е готова на крайности...

ДОБРИ: Чакай, чакай, да не би пак да се развеждаш? Господи, за трети път! Не ти ли омръзна?

Д-Р КРАСИ: Няма да се развеждам, по дяволите! Валя никога няма да ми даде развод. Изслушай ме, не ме прекъсвай! Много по-шантаво е... Абе, я ми сипи и на мен!

ДОБРИ: Нали беше с кола?

Д-Р КРАСИ: Майната му! Ще я оставя тук и ще се прибера с такси. (Добри го послушва. След като му подава чашата и се чукват, Краси продължава.) Влюбен съм, както никога!

ДОБРИ: Пак ли? Кажи нещо ново!

Д-Р КРАСИ: Не, не, сега е по-различно...

ДОБРИ: Да, бе, да! Знаем се. (цитира го иронично) Без любов животът ми няма смисъл...

Пета сцена

(В тоя момент Лина влиза в хола с пликове в ръце. Двамата мъже не я усещат. Тя спира, притаява се и се заслушва в разговора им.)

Д-Р КРАСИ: Симона е ангел, красива, умна, млада... Но иска да съм само с нея; не желае да ме дели с друга.

ДОБРИ: Е, ти не си ли ѝ казал, че си женен?

Д-Р КРАСИ: Разбира се, че съм ѝ казал, но тя си държи на своето – или само с нея, или да я оставям... Пък аз не искам така...

ДОБРИ: Значи пак ще се развеждаш!

Д-Р КРАСИ: Не, тоя път вече не! Писна ми! Не мога да го причния на Валя, защото и нея обичам, а тя е толкова нестабилна! Може да направи някоя глупост...

ДОБРИ: Ми тогава скъсай със Симона!

Д-Р КРАСИ: Не мога! Много я обичам...

ДОБРИ: Вечната ти дилема, женкар мръсен! Хем с оня работа – знаеш къде, хем с душата в рая! Няма как! Не се ли презираш вече? И защо не си ми казал досега?

Д-Р КРАСИ: Как да ти кажа като си малко моралист! И какво да направя като такъв съм се родил! Комплексът на Облонски, братът на Ана Каренина...

ДОБРИ: Знам кой е. (театрално) ”В къщата на Облонски всичко се обърка. Жената бе научила, че мъжът й има връзки с гувернантката французойка...“ Абе, я стига си се оправдавал като него. Но той е бил обикновен чиновник, а не гинеколог. Ей, цял живот си сред вагини и пак не миряса!

Д-Р КРАСИ: Едното няма нищо общо с другото. Послушай ме! Нямам намерение да оставам при нито една. Така реших! Ще ги отсвиря и двете и ще започна на чисто! Знам, че ще ме боли, но... Пък и Симона си има приятел...

ДОБРИ: Е, не! Хем си има приятел, хем само тебе обича, а иска ти да оставиш жена си.

Д-Р КРАСИ: Тя също ще остави своя. Обеща ми!

ДОБРИ: Аха, ама първо ти да кажеш на Валя! Не те ли изнудва тая Симона?

Д-Р КРАСИ: Така изглежда, но мисля, че не. Нали ти казах, че съм  влюбен до уши и въпреки това съм решил да сложа край на всичко.

ДОБРИ: А как ще го направиш? Така ще нараниш и двете. Сина ти?!

Д-Р КРАСИ: Няма! За Васил ще плащам достатъчно, ще го виждам... Измислил съм страхотен план, но затова ми трябва помощта ти!

ДОБРИ: Не разбирам!

Д-Р КРАСИ: Ще предизвикам у тях снизхождение. Ще ги поставя пред нещо извънредно и необичайно, което няма да осъдят, напротив, дори ще ме разберат.

ДОБРИ: И какво ще е то?

Д-Р КРАСИ: Ще им разкрия, че съм гей...

ДОБРИ: Моля?! (изпива чашата си на екс)

Д-Р КРАСИ: Да, гей! Че отдавна съм бил такъв, но съм го прикривал и че вече не мога да издържам, че съм влюбен в мъж и пр. Няма да съм първият, пълно е с такива случаи по света, филми има... Пък и аз съм гинеколог, разбираемо е... Хората вече не осъждат подобни преориентации, нали? Толерантността ще ги укроти.

ДОБРИ: Идиотско звучи! Хахаха, ти гей! Добре де, а аз за какво съм ти? За утеха, за съвет? Знаеш, че ще те подкрепя, макар ти да не ме подкрепи за Найден...

Д-Р КРАСИ: Остави сега Найден! Него ще си го поеме държавата... Ти ще си ми любовникът!

ДОБРИ: Моля!

Д-Р КРАСИ: Да, да – ти! От дълги години сме заедно, не сме издържали, влюбили сме се... Актьор си, ще го изиграеш перфектно. Отиваме първо при Валя, после при Симона...

(При тия думи Лина изтървава пликовете.)

ЛИНА: Господи, Боже мой!

(Двамата осъзнават, че не са сами и рязко скачат на крака.)

ДОБРИ: Ти защо не казваш, че си тука? Подслушваш, а!

ЛИНА: Божичко, Божичко, а аз тъкмо се реших да осиновим Найденчо!

 

Край на първо действие

Copyright © 2007 - 2021 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Издание 2020



Издания



Следвайте ни