„Вярвате или не, от помощ се нуждае мъжката писателска общност, а не женската. Очевидно живеете в миналото. Казано накратко: Жените продават повече книги, отколкото мъжете. Жените се публикуват повече от мъжете. Най-печелившият автор е жена (сещате се, училището за магьосници). Сред професионалистите в литературния бизнес (агенти, редактори, издатели) има толкова жени, колкото и мъже. Жените печелят толкова награди, колкото и мъжете, ако не и повече. Предположението, че жените са дискриминирани по някакъв начин, е мислене на човек, който живее през 1970 г. Моля, актуализирайте представата си за литературния свят!“

 — Из имейл, изпратен до Фондация „Елизабет Костова“ в отговор на призива ни за подкрепа на първото издание на резиденцията за писателки „Жени в планината“, организирана за първи път от фондацията през 2023 г.

За да актуализираме представата си за литературния свят, през 2024 г. поставихме началото на серия от срещи с жени, ангажирани професионално в сферата на литературата, за да говорим за преживяванията и предизвикателствата, с които те се сблъскват – от очевидните и не толкова очевидни проблеми, през (пре)осмислянето на концепции като „женско писане“ и нормализирането на властовата динамика, до опазването на личните граници и отстояването на позиции в професионалния обмен.

В първата дискусия, озаглавена „Стига сте се оплаквали, 1970-те отдавна минаха!“, се срещнахме с писателките Елена Алексиева и Емине Садкъ, издателката и редакторка Камелия Величкова, университетската преподавателка и авторка Емилия Славова и журналистката Миролюба Бенатова. С тях си говорихме за новия литературен феномен – за първи път в историята литературата е доминирана от жени, как е постигнат този успех и дали въпреки този успех писателките се ползват със същото културно уважение като писателите, за занижените очаквания към жените като авторки на „стойностна литература“ и още.

Втората среща от поредицата бе посветената на темата „женско писане“.  Какъв е генезисът на този термин, по какъв начин се разчита днес от автори, издатели и публики, с какви значения се зарежда, обида ли е или похвала, как да категоризираме литературата, създавана от жени и има ли изобщо нужда от подобна категоризация? Тези и още въпроси обсъдихме със сценаристката и театрална режисьорка Ани Васева и писателките Антония Апостолова и Тодора Радева.

Участничките потърсиха съвременни дефиниции на термина „женско писане“ и обсъдиха образите на жените в българската литература, културно-историческия контекст и факта, че феминизмът в България не се е случил, автентичният женски глас, който надмогва патриархалното, както и умението на авторите да създават андрогинна литература, която надскача половото разграничение и стереотипите.

Очаквайте още срещи от поредицата „Малки жени: разговори за жените в съвременната литература“ — мястото, където си говорим за преживяванията на жените, ангажирани в литературната сфера.