Фондация „Елизабет Костова“
09 Юли 2021 | 03:20

Студентски рецензии върху книгите от краткия списък на наградата "Кръстан Дянков"

Рецензии на студентите от магистърска програма "Превод" към катедри "Англицистика и американистика" и "Романистика" на ФКНФ, Софийски университет.

„Орикс и Крейк“ от Маргарет Атууд, превод Богдан Русев

                                                                        Цветелина Енчева 

В центъра на романа на Маргарет Атууд „Орикс и Крейк“ е Джими, избрал за себе си новото име Йети, който се опитва да оцелее на земята след фатална за хората пандемия. Той се бори с глада, пази се от генетично модифицирани животни и се учи да живее сред новите перфектни обитатели на планетата. Измъчват го размишления за това какво се е случило, а от главата му не излизат спомени за Орикс, в която е влюбен не само той, но и най-близкият му приятел, Крейк. Авторката не изневерява на типичния си остроумен тон, преплетен с лека сатира и неизменно съпътстван от внимателно направени лексикални избори, които прибавят дълбочина на сюжета.

Читателите могат да се запознаят с книгата на български език в превод на Богдан Русев от 2020 г., изд. Orange Books. Словообразуването е най-яркият похват в дистопичния текст и преводачът успява да изобрети нови сложни думи, за да създаде добри еквиваленти на неологизмите на Атууд. Чрез НовоТеб, Градинари Господни, енункс, вълкуче, револверизатор, плебградия и др. той успешно размива границите между истинско и измислено, почти неразличими едно от друго в контекста на спекулативната фантастика. Така съчетани, думите изразяват идеята, че езикът е отражение на обществото преди апокалипсиса, в което властват социално разделение и напреднала в полза на корпорациите наука. Кръстоските между животни и мрачните имена като ОрганКорп звучат съвсем реалистично. Особено креативно е измислено името на играта Армагеноцидон.

Препратките към животински видове и литературни произведения са стриктно проучени и предадени в текста. Крейките, съществата на новия свят, използват по-опростен език, a малките им деца звучат все така сладко и невинно дори в превода. На няколко места се среща експлициране и буквализми, които правят впечатление, но тези решения не ощетяват читателя, защото не нарушават смисъла.

В романа има две темпорални пространства – главният герой се справя с новия свят, родил се след пандемията, но паралелно с това бавно разкрива и анализира миналото. Това разграничение се показва чрез граматичните времена, използвани в превода – запазва се сегашното време, когато се говори за настоящето, а спомените са в минало време. Така събитията в „Орикс и Крейк“ малко по малко стават напълно ясни и българският читател се потапя в плашещо правдоподобна хипотеза за развитието на съвременния свят.

 

„Американа“ от Чимаманда Нгози Адичи, превод Бистра Андреева

Моника Венева

„Американа“ е роман от нигерийската писателка и феминистка Чимаманда Нгози Адичи, издаден в оригинал на английски език през 2013 г. в САЩ, където Адичи имигрира на 19 години. На български достига до нас през 2020 г. благодарение на ИК „Жанет 45“. Преводач е Бистра Андреева.

Романът проследява историята на младата нигерийка Ифемелу и нейната първа любов Обинзе. Също като Адичи, Ифемелу заминава да учи и впоследствие остава да живее в САЩ, като там за първи път се среща с трудностите, с които чернокожите трябва да се справят всеки ден. Обинзе пък се озовава в света на нелегалните имигранти в Лондон, от който след това е депортиран обратно в Нигерия. Със своя смел и провокативен език Адичи излиза извън рамките на трансконтиненталната любовна история и превръща „Американа“ в политическа и социална критика, в която изследва въпроси, свързани с расата, имиграцията, класата, пола и сблъсъка на различните светове.

Точно поради тази културна оцветеност преводачката е изправена пред редица предизвикателства. Освен множеството реалии, жаргони и диалекти, една от основните черти на романа е размишляването върху езика, върху особеностите на американския, нигерийския и британския английски. Бистра Андреева адаптира тези размишления за българския читател, като пресъздава различните вариации на английския език чрез различни такива на български език. По същия начин успешно предава и разваления английски, който говорят африканските имигранти в Америка.

Стилът на Адичи е богат и колоритен, смесица от висок език и разговорен изказ, и това се наблюдава и в българския превод. Особено впечатление правят лекотата и естествеността в речта на героите, които преводачката запазва, като се възползва от синтактичната и морфологична гъвкавост на българския език. Предадено е и разнообразието от стилови регистри, които характеризират езика на отделните персонажи. Умело са съхранени нюансите в езика и контрастът между свое и чуждо.

Още нещо, с което се отличава преводът на Бистра Андреева, е изобилието от обяснителни бележки, които тя добавя към текста. От една страна, имаме думите на ибо (езика на една от етническите групи в Нигерия), които са транскрибирани на български и преведени в бележки под линия. От друга страна, имаме и пояснения за различни традиции, географски обекти, политически фигури и други реалии, които са част от нигерийската култура. Такива бележки не присъстват в изданието на английски, но смятам, че те само обогатяват читателското преживяване. Не липсват и преводачески бележки под линия за немалкото литературни препратки, които прави авторът, както и за някои алюзии, които препращат към моменти от американската политическа история. Цялата тази допълнителна информация позволява на читателя да вникне по-дълбоко в проблемите, които романът засяга.

 

„Всичко е осветено“ от Джонатан Сафран Фоер, превод Петя Петкова 

Петя Иванова

Романът „Всичко е осветено“ от Джонатан Сафран Фоер е дипломна работа по философия, превърнала се в бестселър. Той е отличен с редица награди – „Книга на годината“ на в. „Лос Анджелис Таймс“, бестселър на в. „Ню Йорк Таймс“ за 2002 г., „Най-добра дебютна книга“ според в. „Гардиън“, и други. До българските читатели романът достига благодарение на издателство „Лист“ в превод на Петя Петкова, удостоена през 2018 г. с Голямата награда „Кръстан Дянков“ за работата си по друг роман на същия автор със заглавието „Ето ме“.

„Всичко е осветено“ е роман, в който на ръба на реалността и художествената измислица се преплитат няколко истории – от една страна Джонатан Сафран Фоер се превъплъщава в герой от собствения си роман – той е млад американец от еврейски произход със същото име, който предприема пътешествие до Украйна в търсене на жената, спасила дядо му по време на нацистко нападение над градчето Трахимброд. От друга страна, авторът въвлича читателя в преплетените и странни съдби на жителите на съществуващия някога еврейски щетъл Трахимброд.

Тези истории се разгърнати на фона на преживяванията на Фоер по време на пътешествието му в Украйна, където негов преводач става емблематичният младеж Алекс, който е и съавтор на бъдещия роман на героя Фоер.

Английският на Алекс поражда комичен ефект още от първите редове на романа Неговият разказ звучи като неправилно преведени думи, комбинирани в изречения от „Google translate“, но въпреки това читателят се убеждава в смисъла и избухва в смях, спирайки да отгатне думата, която Алекс е трябвало да избере. Експериментирането на Фоер със стила на Алекс е есенцията на стиловото творческо начинане на романа и сериозно изпитание за преводача.

Говорът на Алекс е типичен пример за междинен език – той е очарователна смесица между английски, научен от книги и от до́сега му с американската поп култура, както и силното влияние на родния му език. Това обяснява комичната смесица от жаргон и архаизми, както и странни словосъчетания. Той няма усет за подходяща употреба и използва речникови синоними, без да знае за различните им нюанси, регистър и възможност за комбинации с други думи.

Всичко това изправя Петя Петкова пред нелекото предизвикателство да запази автентичността на стила на героя и комичния ефект, на който авторът набляга. Тя прави това блестящо чрез адаптация на реалии, внимателно подбрани еквивалентни идиоматични изрази, заемки, уместна употреба на жаргон и пресъздаване на малапропизми.

Ненатрапчивото включване на бележки под линия от страна на преводача идват в помощ на читателя при поясняване на различни културни и религиозни термини свързани с юдаизма и етническия произход на героите.

Петя Петкова е преодоляла предизвикателствата на многопластовия роман „Всичко е осветено“ и е предложила на българския читател изключително приятен и адекватен превод.

 

„Крехко равновесие“ от Рохинтън Мистри, превод Владимир Молев

Тереза Цветкова

„Крехко равновесие“ е вторият роман на канадския автор Рохинтън Мистри. Издаден през 1995 г., романът разказва за живота на четиримата си главни герои, които се преплитат в един неименуван град в Индия през 1975 г. Мистри представя една култура, към която той е принадлежал преди преместването си в Канада в годината, в която се развива действието в романа. Обстановката и времето, в които живеят четиримата герои, са мрачни и неясни заради извънредното положение, наложено от тогавашния министър-председател на Индия, Индира Ганди. Самите герои мирно понасят ударите на живота и несправедливостите, на които са подложени. Езикът, който Мистри използва, е цветен и многослоен. Авторът обръща особено внимание на детайлите от миналото и настоящето на героите, както и на техните радости и страдания. Българският превод е дело на преводача Владимир Молев и е публикуван от издателство „Лабиринт“ през 2019 г.

         Тъй като Мистри разказва за индийската култура, най-видното предизвикателство, с което се сблъсква преводачът, са реалиите, които се срещат из целия роман. Те са както част от речта на индийски английски на героите, така и елементи в авторовата реч, и включват термини за дрехи (шервани, дхоти), храна (чапати, самоса), обръщения (хахън джи, яр, бай), възклицания (Хай Рама!, Тоба, тоба!), празници (Дивали), и пр. Преводачът с вещина се е справил с транскрибирането на реалиите, което позволява на читателя да придобие представа за произношението на думите на езиците, употребени в романа – хинди, урду, гуджарати и фарси. А богатството от бележки на преводача спомага за по-доброто разбиране на реалиите и потапянето в индийската култура и традициите на различните социални класи, етнорелигиозни групи и религии. Друго предизвикателство е дължината на самия роман, което може да предизвика у читателя затруднение при проследяването на действията и събитията при различните герои. Решението на преводача в този случай е било да отдели всеки откъс, отнасящ се за различен герой или случващ се известно време след предхождащия откъс, на следващата страница – нещо, което отсъства в оригинала на английски език. Въпреки значителния обем на романа, Владимир Молев успешно се е справил с гореспоменатите предизвикателства, както и с предаването на колоритните изкази на героите, меланхолията, която те изпитват, връщайки се към блажените моменти в миналото, и немалкото нещастия, които ги сполетяват.


„Линкълн в бардо“ от Джордж Сондърс, превод Владимир Полеганов

Тереза Цветкова

 

         „Линкълн в бардо“ е първият роман на американския автор Джордж Сондърс. Издаден през 2017 г., романът е уникален заради необичайно оформения си текст. Той е смесица от цитати, взети от книги, статии, дневници и пр., които са и реални, и измислени от Сондърс източници от времето, когато Ейбрахам Линкълн е бил президент, както и репликите, мислите и гледните точки на отделните герои. Действието се развива през 1862 г. в граничното състояние и пространство между живота и смъртта според будизма, наречено „бардо“, когато единадесетгодишният Уили, третият син на Линкълн, умира.

Експерименталният роман стига до българската читателска публика през 2019 г. благодарение на писателя и преводач Владимир Полеганов и издателство „Лист“. Едно от предизвикателствата в романа, с което преводачът се сблъсква, е изобилието от герои със свои отличителни белези – в начини на говорене, стилови регистри и акценти. Те са свързани не само с града, в който героите се намират – столицата Вашингтон, но и с различните отминали периоди, в които са били употребявани, и социалните класи, към които са принадлежали героите. В голяма част от случаите речевите, а понякога и писмените, особености на героите са обозначени с необичаен синтаксис (Загубил се е загубил.), погрешно изписване на думи (нешто, про боден) или липсваща пунктуация (Мама се приближава   Допира носа си до моя). В българския превод те са предадени доста сполучливо, доколкото българските правописни и граматични правила позволяват излизане от нормата. Класовите регистри също са предадени успешно, като преводачът е взел под внимание специфичната лексика в изказа на героите (Малцина са толкова проницателни. Толкова спонтанно добронамерени. Към моето дело., ...те и затова ще почнат да те викат в кенефа да им бършеш г*****те.).

Друго предизвикателство са цитираните източници. Те са важна част от изграждането на света в романа, тъй като в тях се споменават реални лица и събития, а особеностите им са различните стилове на авторите. Полеганов се отнася с изключително внимание към стиловите характеристики във всеки от източниците, а обяснителните бележки на редакторката Гергана Мирчева помагат на читателя да се пренесе във времето, когато Линкълн е бил на власт.

„Сняг“ от Джон Банвил, превод Иглика Василева

Розалия Петкова

„Сняг“ (2020) е най-новата творба на Джон Банвил, многократен носител на престижни отличия за художествена литература, между които и наградата „Букър“. Авторът е сред най-значимите живи ирландски писатели, който пише и криминални романи под псевдонима Бенджамин Блек. За първи път негов криминален роман е издаден с истинското му име - навярно защото последната му творба е много повече от добра кримка. Тази “мистерия“ достига до българския читател само няколко месеца след оригиналното издание в компетентния превод на Иглика Василева, издателство “Лист“ (2020).

Романът се развива около символното убийство на католически свещеник в Ирландия - по-точно, в имението Болиглас Хаус на обедняващи аристократи протестанти, цялото покрито в сняг. Успоредно с разследването романът разкрива болезнени теми за състоянието на ирландското общество от средата на ХХ век: изразени са критични позиции спрямо религиозните и класовите разделения в ирландското общество, привидната богоугодност на определени прослойки, насилието над децата и др.

Романът е сложен със своята структура и стилистични пластове, но се чете на един дъх. “Сняг“ не следва формулата на класическия детективски роман: започва с убийството на отец Том Лолес през зимата на 1957 г и последвалото разследване на детектив Страфорд, продължава с интерлюдия от лятото на 1947 г. за живота на пастора и се връща към финала на разследването от 1957 г., само за да го отрече в Кодата от лятото на 1967 г.  На страниците на романа Банвил препраща към ключови исторически моменти от развитието на Ирландия и конфликтите с Англия, към основни разлики между протестантската, католическата и англиканската църква, към религиозни общества, закони и др. Текстът е изпъстрен с ирландски институции като Гарда (националната полицейска служба на Ирландия), занаятчийски училища, в които са били отглеждани изоставени деца, религиозна образност и символика, специфичен местен колорит (свързан с бита на хората, локални ястия и привички, мерни единици (напр. “хенд“) и др. Преводаческите бележки под линия улесняват разбирането и контекстуализирането на събитията в романа, като допринасят за онова, което Куоме Апия нарича “плътен превод“.

Друга група преводачески предизвикателства са свързани с предаването на български на богатата лексика на Банвил (цялата гама от цветове, звуци и мириси), както разнообразни идиолекти и говори (напр. Коледната вечеря у сем Осбърн, стр. 279). Иглика Василева успешно предава и интертекстуалната мрежа от препратки към Едгар Алан По, Шекспир, легендата за лейди Годайва. Напр. самото заглавие на романа не е просто внушение за студ или чистота, а алюзия към разказа “Мъртвите“ на Джеймс Джойс, която преводачката дешифрира чрез цитата от Джойс: “Снегът е засипал цяла Ирландия, страната спи под преспите“ (стр. 233) – оттук и внушението за тайните, погребани дълбоко под снега.

Преводът на този роман изисква много повече от висока обща култура и подготовка в областта на ирландистиката. Той предполага жив интерес от страна на преводача, интелектуално търсене и емоционално възприемане.

 

„Черен леопард, червен вълк“ от Марлон Джеймс, превод Стефан Аврамов

Калина Стайкова

„Черен леопард, червен вълк“ е най-новият роман от ямайския писател Марлон Джеймс. През 2019 г. излиза на английски език, а през 2020 г. е издаден и на български от издателство „Лабиринт“, в превод на Стефан Аврамов. Тази първа книга от планираната трилогия „Тъмната звезда“ е шеговито оприличена на африканската версия на „Игра на тронове“ от самия автор. Романът е базиран на африканската история и митология, които могат да бъдат открити в конфликтите между Северното и Южното кралство, както и в различните градове-държави и племена в околностите. Читателят се среща с чудовища, духове и всевъзможни митични създания. Главният герой, Преследвача, притежава нюх и може да надушва хора, животни и предмети, където и да се намират. Свикнал да работи сам, този път той тръгва заедно с цяла дружина да издирват момче, отвлечено преди три години, което трябва да стане цар. Пътешествието им е опасно и трудно.

Поради изобилието от реалии, свързани с африканската култура и митология, множеството преводачески бележки под линия са изключително полезни за читателя. Различните групи герои в книгата често имат ясно изразени разлики в говора и използват идиолекти, което в повечето случаи е предадено от преводача. Марлон Джеймс споменава в свое интервю, че въпреки че книгата е написана на английски, той е искал английският да не звучи като английски. В оригиналната версия понякога в речта на героите се усеща влиянието на структурата на африканските езици върху речта на героите (синтаксис, времена и др.), което няма как да бъде точно предадено на български. Друга характерна черта на авторовия стил са подробно описаните сцени на насилие, както и ругатните в речта на героите. Тъй като те са неделима част от книгата, това по никакъв начин не е смекчено от Стефан Аврамов, и не се губи ефекта, търсен от Марлон Джеймс.

„Черен леопард, червен вълк“ е написана в първо лице – читателят следи историята през погледа на главния герой – Преследвача. Така може да се проследят чувствата и мисловния му процес през всичко, което се случва. Това е отлично предадено на български, регистърът е запазен и текстът е гладък и естествен. Част от романа са и няколко песни, написани в свободен стих, в които преводачът умело е запазил поетичността и ритъма.

Преди всяка част от романа, както и в самия роман, са включени поговорки, написани на различни африкански езици. След някои от тях е даден и преводът им, но други са оставени в оригинал (преводът им на английски е включен само в аудио версията на книгата). Преводачът е транслитерирал поговорките, написани на африкански езици, което също допринася текстът да звучи по-автентично.

В българското издание е включен и списъкът с всички герои, което е много полезно за читателя, тъй като така може да проследи с кои от тях вече се е запознал. Именно в имената на героите можем да открием още добри преводачески решения и изобретателност от страна на преводача. Някои примери за това са превода на имената на децата минги (Димното момиче, момчето топка и др.), както и имената на не-великаните (като Тъжни-ого). 

Copyright © 2007 - 2021 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Абонирайте се за електронния ни бюлетин



Следвайте ни