Интервю с Габриела Манова, резидент към Писателски център "Норич", 2023 г.

 

По време на престоя си в Норич научи ли нещо интересно за града и за историята на сградата „Драгън хол“, в която беше отседнала? 

Имах възможност да обикалям Норич и да опозная забележителностите му, а също и местата, които не са чак толкова познати на туристите. Особено ми харесаха малките улички и уютни кафенета, паркът около Катедралата и реката. Посетих и обиколка на „Драгън Хол“, на която научих много за историята на сградата. Намирам за много важно, че тя е запазена и функционира до днес – като дом на Националния писателски център, и като пространство за литературни събития. Любим ми беше ежемесечният „Драгън Хол Сошъл“, който представлява събиране на хора с интереси в писането, превода и пр. Входът е свободен, всеки може да сподели нещо за работата си, проектите, по които работи, търсенията си и т.н. Много ми хареса замисълът и ми се иска да организирам нещо подобно и в България. Събиране без конкретна цел, без „звезда на вечерта“, просто хора със сходни интереси на едно и също място. 

Как преминаваше един типичен твой ден в Норич. Какво най-много ти хареса от пътуването ти? 

Дните в Норич бяха вълнуваща смесица от превод, разходки, събития и разговори със съквартирантката ми, Драгана Ерявшек – преводачка, писателка и журналистка от Черна гора. Преди да замина, си представях, че в дните ми ще цари някаква върхова продуктивност, но всъщност това нито е здравословно, нито е реалистично. Вече съм на мнение, че смисълът на преводаческата резиденция далеч не се изчерпва с това да останеш насаме с текста (което си е истински лукс). Също толкова важни са срещите с всякакви хора, писатели, преводачи, книжари. Историци, актьори, художници. Емигранти. Всеки добавя по нещо към пъзела и прави преживяването по-пълноценно. 

Иначе много ми хареса възможността хем да се откъсна от познатата си среда, хем да се потопя в нова, която не ме караше да се чувствам самотна, ами напротив – като част от общност.

По време на участието си в резиденцията съжителства с още един участник, успяхте ли да се опознаете и да обменяте опит и идеи? Какво най-много цениш в запознанствата, които направи в Норич?

Съквартирантката ми Драгана Ерявшек се оказа много близка до моето светоусещане, характерите ни си паснаха и бих казала, че станахме приятелки. В голяма част от времето обменяхме истории, опит и идеи относно литературата, превода и живота като цяло. Запознанствата бяха едно от най-ценните преживявания по време на резиденцията – например срещата ми с Жени Уорнър, дъщеря на бургаската художничка Виолета Масларова. Беше наистина неочаквано да попадна на българка в Норич. Друга вълнуваща среща беше с австралийката Ники, която беше предприела пътуване из Великобритания, за да посети места, свързани с литературата. Със Стивън Уотс – писател, преводач и редактор, пък си говорихме за българската поезия в превод, а също и за казуса дали е нужно да си native speaker, за да превеждаш на определен език. Особено ценни ми бяха и срещите с ментора ми, поета Джордж Съртис.

Програмата на резиденцията включва много събития и семинари в рамките на фестивала Norfolk and Norwich. Разкажи ни малко повече за тях.

Фестивалът беше много добре организиран и структуриран. Посетих няколко ателиета и събития, например Ателието за поезия на Уил Харис, работилница, в която си направихме тефтери, Панаира на книгата в Норич, среща с писателката Катрин Мей, разговор за скръбта и писането за нея и други. Всяко от събитията беше вълнуващо преживяване – дискусиите бяха смислено модерирани, а след всяка от тях имаше време за въпроси и отговори, публиката участваше активно с истории и коментари. Особено ми хареса, че целият фестивал създаваше усещане за общност и че всички присъстващи бяха отворени към разговор. По време на поетичното ателие с Уил Харис правихме креативни упражнения за създаване на текст. Оказаха се много полезни и искрено се забавлявах. В този смисъл резиденцията ми отвори врати и ме научи на неща, свързани с литературата изобщо, не се ограничаваше до превода, макар и той да беше фокусът.

Има ли нещо, което ти направи особено впечатление, което ще отнесеш със себе си в България и ще приложиш в работата си на преводач?

Резиденцията в Норич е сред най-пълноценните ми преживявания изобщо. Научих много и съм благодарна за възможността да отида там. Ще запазя много моменти със себе си, но все се връщам към нещо, което чух по време на семинар с Джен Калейа, преводачка от немски: „Хубаво е да осъзнаем как преводите ни влияят на начина ни на живот, а също и как начинът ни на живот влияе на преводите ни“. Сякаш до този момент не си бях давала сметка, че времето, в което не превеждаш, също има значение за работата ти.

Творческата резиденция в Норич се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Творческо развитие“.