Изкуството на превода, интервю с Маргарита Дограмаджян, носител на голямата награда "Кръстан Дянков", 2010 г.

Маргарита Дограмаджян беше наградена за превода на „Белият тигър” от индийския писател Аравинд Адига.

От колко време превеждате?
От около 25 години. Всичко започна в Пловдив, когато един редактор, мой приятел, ме окуражи да направя превод за литературното списание „Тракия”.

Коя е първата литературна творба, преведена от вас?
Разказ от Надин Гордимър, южноафриканска писателка, впоследствие носителка на Нобеловата награда за литература. Много амбициозно като първи опит, но аз имах късмета да работя с добър и опитен редактор.

Кои са най-често срещаните трудности във вашата професия?
Проучванията, които се налага да правя – върху облеклото, кухнята, технически термини и пр. И не е лесно да се превеждат каламбури.

Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата ви по превода й?
Преводачите зависят от редакторите си така, както децата зависят от родителите си. И тази връзка може да бъде плодотворна или деструктивна. Аз наистина имах късмет, че Жени Божилова се съгласи да редактира превода ми на „Белият Тигър” – името й говори само за себе си.

Какво прави един художествен превод добър?
Умението на преводача да предаде духа на автора.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата ви върху „Белият тигър” на Аравинд Адига? – превода, за който получихте наградата “Кръстан Дянков”?
Да се уверя, че тази книга за далечна Индия и нейните хора ще има естествено звучене за българския читател.

Считате ли се за съавтор?
Е, не съвсем. Преводаческата работа има общо с формата, не със съдържанието.

Подтиква ли ви превeждането към писане?
Бидейки част от творческия процес, преводачът се изкушава, но лично аз не съм сигурна, че притежавам необходимите качества.