Изкуството на превода, интервю с Иглика Василева, носител на голямата награда "Кръстан Дянков", 2008 г.
Иглика Василева беше наградена за превода на „Морето“ от ирландския писател Джон Банвил.
От колко време превеждате?
Първият ми превод излезе през 1983 година, което прави двайсет и шест години.
Коя е първата литературна творба, преведена от вас?
“Промяна” от Лив Улман.
Кои са най-често срещаните трудности във вашата професия?
Най-често срещаните трудности при превода не могат да бъдат сложени под общ знаменател, защото те са различни при различните автори. Изобщо трудностите при превода зависят от автора, а не от преводача. Те са едни при Джойс и съвсем други при Пол Остър, например. Но, ако трябва да дам еднозначен отговор те идват главно от умението да се тълкува текста коректно, при което преводачът трябва изцяло да влезе под кожата на автора и да му се подчини, без да му робува. Това се постига с много предварителна работа върху всеки отделен автор, неговия език и стилистически особености. Което пък означава, че при всеки автор започваш отначало. Натрупване на опит безспорно има, но повече като технически похвати и параметри, отколкото като творчески.
Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата ви по превода и?
Мога да кажа само, че често работата с автора, колкото и труден да е той/тя, е по-лесна, отколкото работата с редактора и издателя. По различни причини. Тук обаче трябва да призная, че лично аз досега съм имала късмет с повечето от редакторите си, което не може да се каже за всички издатели, с които съм работила. Някои са недостатъчно начетени, други неспособни да оценят трудностите на превода, трети пък подхождат селективно към работата на преводача, като плащат повече на по-нахалните, а не на по-талантливите. Такива са моите впечатления дотук.
Какво прави един художествен превод добър?
Верността му към оригинала, стига оригиналът да е добър.
Кои бяха най-големите предизвикателства при работата ви с оригинала на наградения превод („Морето” на Джон Банвил)?
Претворяването, а не просто превеждането, на дълбокия психологизъм и виртуозната художествена проза на Джон Банвил. Проза, която използва възможностите на езика докрай, не до крайност. Пресъздаването на чувства, отношения и картини, нюансирани до такава степен, сякаш гледани под микроскопа на голям психолог.
Подтиква ли ви превeждането към писане?
Непрекъснато, но големите автори, които съм превеждала досега, ми действат обезсърчително с писателското си съвършенство.
От колко време превеждате?
Първият ми превод излезе през 1983 година, което прави двайсет и шест години.
Коя е първата литературна творба, преведена от вас?
“Промяна” от Лив Улман.
Кои са най-често срещаните трудности във вашата професия?
Най-често срещаните трудности при превода не могат да бъдат сложени под общ знаменател, защото те са различни при различните автори. Изобщо трудностите при превода зависят от автора, а не от преводача. Те са едни при Джойс и съвсем други при Пол Остър, например. Но, ако трябва да дам еднозначен отговор те идват главно от умението да се тълкува текста коректно, при което преводачът трябва изцяло да влезе под кожата на автора и да му се подчини, без да му робува. Това се постига с много предварителна работа върху всеки отделен автор, неговия език и стилистически особености. Което пък означава, че при всеки автор започваш отначало. Натрупване на опит безспорно има, но повече като технически похвати и параметри, отколкото като творчески.
Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата ви по превода и?
Мога да кажа само, че често работата с автора, колкото и труден да е той/тя, е по-лесна, отколкото работата с редактора и издателя. По различни причини. Тук обаче трябва да призная, че лично аз досега съм имала късмет с повечето от редакторите си, което не може да се каже за всички издатели, с които съм работила. Някои са недостатъчно начетени, други неспособни да оценят трудностите на превода, трети пък подхождат селективно към работата на преводача, като плащат повече на по-нахалните, а не на по-талантливите. Такива са моите впечатления дотук.
Какво прави един художествен превод добър?
Верността му към оригинала, стига оригиналът да е добър.
Кои бяха най-големите предизвикателства при работата ви с оригинала на наградения превод („Морето” на Джон Банвил)?
Претворяването, а не просто превеждането, на дълбокия психологизъм и виртуозната художествена проза на Джон Банвил. Проза, която използва възможностите на езика докрай, не до крайност. Пресъздаването на чувства, отношения и картини, нюансирани до такава степен, сякаш гледани под микроскопа на голям психолог.
Подтиква ли ви превeждането към писане?
Непрекъснато, но големите автори, които съм превеждала досега, ми действат обезсърчително с писателското си съвършенство.