Изкуството на превода, интервю с Надежда Розова, носител на специалната награда "Кръстан Дянков", 2014 г.
Надежда Розова беше наградена за превода на „Създания от време“ на канадско-американската писателка от японски произход Рут Озеки.
От колко време превеждате?
Вече двайсет години.
Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?
Романът „Ема“ на Джейн Остин. Дръзко и може би неразумно, но факт.
Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?
На различните етапи от работата ми и по отношение на различните текстове трудностите варират: граматични, стилистични, ритмични, понякога дори на ниво разчитане на оригинала. Научила съм по нещо от всяка своя книга, но дори сега, след повече от 150 преведени художествени и научни заглавия от английски и хинди, за мен остава почти непреодолимо трудно да работя текст, който не харесвам.
Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?
С авторите си общувам чрез текста, рядко съм общувала с тях лично, и то все е било постфактум, след излизането на превода. Признателна съм на издателите, с които работя, за шанса изобщо да превеждам, за доверието да превеждам хубави книги и за уважението към труда ми. Всеки редактор и коректор е направил текста на превода ми по-добър и ми е отворил очите за някоя тънкост. Добрата книга неизменно е дело на добър екип.
Какво прави един художествен превод добър?
Неговата адекватост, уместно намерeната мярка и тон. Стабилното граматично и смислово построение, а не толкова словесните фойерверки.
Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригинала на наградения превод?
Чудовищно широкият обхват на текста, неговата многостиловост и многопластовост, специфичната му овладяна емоционалност. Този текст изисква много. Ала и дава много.
Считате ли се за съавтор?
Не. Оприличавам ролята на преводача с тази на изпълнител на музикално произведение - не си композитор, но пък имаш шанс да се проявиш като виртуоз.
Подтиква ли Ви превеждането към писане?
Не. А може би, все още не.
От колко време превеждате?
Вече двайсет години.
Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?
Романът „Ема“ на Джейн Остин. Дръзко и може би неразумно, но факт.
Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?
На различните етапи от работата ми и по отношение на различните текстове трудностите варират: граматични, стилистични, ритмични, понякога дори на ниво разчитане на оригинала. Научила съм по нещо от всяка своя книга, но дори сега, след повече от 150 преведени художествени и научни заглавия от английски и хинди, за мен остава почти непреодолимо трудно да работя текст, който не харесвам.
Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?
С авторите си общувам чрез текста, рядко съм общувала с тях лично, и то все е било постфактум, след излизането на превода. Признателна съм на издателите, с които работя, за шанса изобщо да превеждам, за доверието да превеждам хубави книги и за уважението към труда ми. Всеки редактор и коректор е направил текста на превода ми по-добър и ми е отворил очите за някоя тънкост. Добрата книга неизменно е дело на добър екип.
Какво прави един художествен превод добър?
Неговата адекватост, уместно намерeната мярка и тон. Стабилното граматично и смислово построение, а не толкова словесните фойерверки.
Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригинала на наградения превод?
Чудовищно широкият обхват на текста, неговата многостиловост и многопластовост, специфичната му овладяна емоционалност. Този текст изисква много. Ала и дава много.
Считате ли се за съавтор?
Не. Оприличавам ролята на преводача с тази на изпълнител на музикално произведение - не си композитор, но пък имаш шанс да се проявиш като виртуоз.
Подтиква ли Ви превеждането към писане?
Не. А може би, все още не.
 EK_Banner_383x200.png)