Изкуството на превода, интервю с Милена Попова, носител на специалната награда "Кръстан Дянков", 2017 г.

Милена Попова беше наградена за превода на "Пламтящият свят" от американската писателка Сири Хуствет.

От колко време превеждате?
Започнах като студентка – превеждах статии от теория на литературата, философия, културознание, изкуствознание и пр., в помощ на състуденти и приятели; по-късно мои преводи в тези области започнаха да излизат в "Литературен вестник" и "Факел". Последваха разкази в "Съвременник", а скоро след това и книги. 

Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?
Един разказ на Сюзан Зонтаг – "Сцената с писмото", –  който излезе във "Факел"; а като отделна книга – "Никъде, никога, никой" от Нийл Геймън, излязла през 2000 г.

Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?
По-скоро има трудности при работата с текста – и те са различни при всеки автор, при всяка книга. Обикновено се иска доста предварително четене, подготовка, мислене. И още нещо – не бих казала, че това е точно трудност, но ми се иска да го спомена: често ми липсва работата с редактор. В последните години има все по-малко редактори и се налага – както и в този случай, – преводът да се лиши от ценната им помощ. 

Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?
Влияние от автора усещам единствено чрез текста. Разбира се, когато даден писател стане "твой автор", тоест преведеш няколко негови книги, вече разбираш по-дълбоко и по-широко езика и стила му, чуваш гласа му по-отчетливо и ясно.
Имала съм щастието да работя с прекрасни редактори, от които съм се учила както на превод, така и на редакция – Иглика Василева, Красимир Мирчев, Жени Божилова, Искра Николова, София Бранц. За да върви работата, с редактора трябва да сте на една вълна; добрият редактор предлага, а не налага; за него, както и за преводача, най-важни са авторът и читателят. Редакторът може да направи един добър превод още по-добър, но пред лош превод е безсилен.
Обикновено издателите не участват в работата по превода – най-много да се включат накрая, ако заглавието не им харесва поради някакви маркетингови или други съображения. В моята практика обаче това се е случвало рядко и обикновено заедно сме стигали до вариант, който да удовлетворява всички.

Какво прави един художествен превод добър?
Верността към смисъла, духа, стила, музиката на оригинала. А също умението да използваш богатството на родния език –   думи, които са точни, звънки, будят въображението, рисуват картини, извикват асоциации.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригинала на наградения превод?
Може би полифонията – романът има формата на фикционална антология от текстове и обема многообразие от гласове и стилове: дневници, спомени, рецензии, интервюта... Освен това в текста има цитати, позовавания и препратки от най-различни области - философия, изкуствознание, литературознание, психология и психоанализа, невробиология, история на киното, математика и логика.

Считате ли се за съавтор?
Не бих казала, въпреки че преводачът несъмнено е автор на превода. Стремя се да бъда вярна на оригинала, а ако бях съавтор, значи да внеса нещо, което липсва в него, тоест да му изневеря. 

Подтиква ли Ви превеждането към писане?
Има такива мигове, но майсторството на авторите, които превеждам, ме обезсърчава. Понякога, докато пиша текстове за корици или рецензирам за издателства новоизлезли книги, ми се иска да имах време да пиша за книгите, които чета.