Уъркшоп за младежи с Димитър Кенаров

Природата често ни оставя без дъх... и без думи. Любуваме се на пъстри цветя, обичаме да ядем сочни ябълки, разхождаме се из светли широколистни гори и по диви планински пътеки, птичата песен разтуптява сърцата ни, ромонът на потоците ни успокоява, слушаме с трепет прибоя на разгневените морски вълни, галим нежно кучето или котката вкъщи, възхищаваме се и на животните в зоопарка или пък се ужасяваме от тях, седим на тревата в градския парк и мечтаем, гледаме алените залези привечер и как небето постепенно потъмнява. Хубаво е, да. Красиво. Приятно. Но не знам какво друго да кажем. Как да го кажем. Толкова е величествена природата, но в главите ни се раждат само изтъркани клишета, бледи думи. Пъстри цветя. Сочни ябълки. Алени залези. „Величествена природа“ — казваме. „Останах без дъх.“

Но природата не заслужава клишета. Разнообразието на пейзажи, на растения и животни около нас, заслужава и разнообразни думи, разнообразни форми. Природата е винаги оригинална, всеки път различна по свой си начин, въпреки на пръв поглед повтарящите се сезони. И затова ние – всеки от нас толкова различен, оригинален – ѝ дължим същото.

В този курс, предназначен за ученици от гимназиите, ще се опитаме да пишем за природата по нов начин. Какво е природа? Как да я обясним? Как да я опазим? Ще се запознаем с есета на български и чуждестранни автори и ще обсъдим как всеки от тях успява (или не успява) да пресъздаде околната среда. След което ще излезем от класната стая и ще се гмурнем самите ние сред природата – в градски паркови пространства и зоологическата градина – за да напишем собствени текстове за преживяванията си и да ги обсъдим със съучениците си. Ще се опитаме да намерим думите за природата, които ни липсват.