Изкуството на превода, интервю с Петя Петкова , носител на специалната награда "Кръстан Дянков", 2018 г.

Петя Петкова беше наградена за превода на „Ето ме“ от американския писател Джонатан Сафран Фоер.

От колко време превеждате? 

Първите ми опити са от края на 90-те години, но те са по-скоро прохождане, а не истински преводи. Гледайки назад, си давам сметка, че колкото по-малко знаеш, толкова по-уверен

си, днес не бих се осмелила да превеждам с тогавашните си знания и умения.

Коя е първата литературна творба, преведена от Вас?

За свой първи по-значим превод приемам „По пътя на светлината“ от Киран Десаи. 

Кои са най-често срещаните трудности във Вашата професия?

В по-общ план може би не като трудност, а като нещо, с което неизменно следва да се съобразяваш, бих посочила огромната отговорност – към автора, към книгата, към

читателя. Тя е едновременно коректив и двигател. Иначе всеки текст крие своите

специфики и много често имам усещането, че започвам отначало, което е и вълшебството

на тази професия. Всеки път си изправен пред нов свят, който трябва да разтълкуваш,

да усетиш и да пресъздадеш.

Бихте ли казали няколко думи за влиянието на автора, редактора и издателя на дадена книга върху работата Ви по превода й?

Вярвам, че връзката с автора е особено силна, като преводач надникваш най-дълбоко в тъканта на текста и се създава своеобразна близост. Добрият редактор е ангелът хранител на превода, той не бива да се доказва върху чуждия труд, а да го надгради и вкара в правия път там, където се е

отклонил. Владимир Молев е редакторът на „Ето ме“, работили сме заедно по две други

книги. Мога да говоря дълго за сътрудничеството ни, но най-важното е, че му се доверявам – знам, че когато се спъна, ще ми подаде ръка. Оценявам предоставената ми от издателите възможност да работя над техни книги.

Какво прави един художествен превод добър?

Умението да предадеш онова, което е отвъд думите, да останеш верен на оригинала и въпреки това преводът ти да „говори“ на читателя.

Кои бяха най-големите предизвикателства при работата Ви с оригинала на наградения превод?

Текстът крие различни трудности – голяма част от него е под формата на диалог, който

често напомня на сценарий, авторът набляга много на литературния монтаж и нещо на петдесета страница е довършено на четиристотин и десета. Предизвикателство беше и пресъздаването на тривиалното, ежедневното, което е толкова застъпено в романа. И не на последно място, в него

изобилстват реалиите от еврейската религия, бит и култура и заслугата за тяхното адекватно предаване е на консултанта Максим Делчев.

.

Считате ли се за съавтор? 

Ни най-малко, по-скоро се оприличавам на оперен певец, който изпълнява определена

роля – в тази връзка смятам, че не всеки може да превежда всичко, а и не бива, колкото и много гласове да си способен да предадеш, има някои, за които ти липсват средствата, нагласата, светоусещането.

Подтиква ли Ви превеждането към писане?

Ще си позволя да цитирам човек, когото много ценя: „Има хора, които пишат, но не са писатели. Има хора, които превеждат, но не са преводачи“. Аз бих искала да съм преводач на писатели.