Вашите истории: Елизабет Костова, основател

Трудно е за вярване, че Фондация „Елизабет Костова” вече е на 15 години!

Като че ли са минали само година-две, откакто каузата ни събра в началото, откакто за пръв път представихме наградата „Кръстан Дянков” в София и откакто първите участници в Созополските семинари пристигнаха в хотел „Диаманти”. Никога няма да забравя този момент – как дошлите отдалеч, изморени от часовата разлика или пък още свежите участници от България търкаляха куфарите си по калдъръмената улица и попиваха тъмносинята красота на морето.

Съвсем малко от чуждите участници бяха гостували в България преди това, но много от тях започнаха да се връщат впоследствие – било сами, било за да участват отново в някое от събитията на Фондацията. Благодарение на Семинарите някои от българските писатели и преводачи успяха да посетят, да учат, да превеждат или да публикуват в англофонския свят. Невъзможно е да се изброят всички приятелства и интелектуални сътрудничества, зародени в Созопол, на международната поетична конференция на Фондацията в Копривщица, на събитията СтолицаЛитература в София, по време на ателиета и дискусии в България, на различни участия в Обединеното Кралство и САЩ, на четения на живо или в Zoom.

Съоснователят на фондацията, Светлозар Желев, e описал достатъчно добре радостта от съвместната ни работа в областта на литературата и превода, така че аз няма да се опитвам да правя същото. Похвалите и благодарностите ми към Милена Делева и Симона Илиева, творческите гении от първата ера на Фондацията, никога няма да са толкова, колкото те заслужават. Милена и Симона създаваха проекти; намираха средства; създадоха новаторския ни спомагателен сайт www.contemporarybulgarianwriters.com ; бдяха над фондацията като ангели-пазители; придаваха устойчивост и актуалност на всяко наше събитие. Дълбоко съм благодарна и на страхотните членове на съветите на Фондацията от двете страни на океана, бивши и настоящи – сред тях Юлиан Попов, дългогодишния председател от българска страна и Джеремая Чембърлейн, член на двата съвета. Всеки от тези професионалисти допринася със своите специфични таланти – домакинство на гала вечери и церемонии по награждаване, осигуряване на безценни контакти и работни пространства, ръководене на различни панели. В допълнение към всичко това, тази година ознаменуваме късмета, който ни споходи в лицето на изключителната ни нова директорка, Виолета Радкова.

Освен съветите в България и САЩ, Фондация „Елизабет Костова” има отдадени приятели в лицето на професионалисти като Ваня Томова, Антъни Георгиев, Борис Делирадев, Стивън Уингейт, Манол Пейков, Кевин Ларимър, Травис Холанд, Капка Касабова, Анджела Родел, Червената къща в София и персонала в хотел „Диаманти” – моите извинения към всички, които съм пропуснала. Спонсорите ни също са многобройни и на www.ekf.bg им благодарим редовно. Фондация „Лойс Рот”, Министерство на Културата на България,  Фондация „Америка за България” и американското посолство в София са с нас от самото начало.

Всъщност искам да благодаря на ВСИЧКИ вас – участници в Созополските семинари, гостуващи писатели, панелисти, сътрудници, читатели – всички вие, благодарение на чиито таланти и ентусиазъм тази щура идея излезе успешна.

Аз и Светльо създадохме Фондацията във времена на оскъдица и предизвикателства, защото искахме да предложим конкурентна и интелигентна подкрепа и поощрение за българските писатели. Искахме да разпространим съвременната българска литература в англофонския свят и да насочим към нея световното внимание, което тя заслужава. Искахме да възнаградим тежкия преводачески труд и да разширим читателската аудитория на съвременната англоезична литература в България. Извървяхме дълъг път към осъществяването на тези цели.

Това, което аз лично не очаквах, беше дълбочината и обсега на диалога, който възникна вследствие на нашата работа. Този диалог на различни езици, в различни жанрове, перспективи и идентичности, достигна до всеки един континент без Антарктида (където разбирам, че има много български топоними!). В епоха, обусловена от пандемия, насилие и недемократични политики, Фондация „Елизабет Костова” прекосява границите с повече енергия от всякога, в това число и на „местно” ниво – на Балканите. По време на тревожните горещини през изминалото лято, международните ни панели в Zoom бяха насочени към писането за климатичните промени, в литературни жанрове, които имат потенциала да достигнат до десетки милиони читатели. Ние държим да сме част от моментите, в които литературата помага за преодоляването на различията или учи културите една за друга. За първите си 15 години – като един добър роман, стихотворение, разказ, мемоар или пиеса – обхванахме и общия сюжет, и дребните детайли.

И това е едно прекрасно начало.