Фондация „Елизабет Костова“

Вашите истории: Милена Делева, Грег Мос, Петя Петкова, Лори Стийд, Николай Бойков

Милена Делева, Председател на управителния съвет и изпълнителен директор
(2007-2021)

Винаги съм била на мнение, че е по-лесно човек да си намери добре платена работа, отколкото такава, която да изисква мисионерска отдаденост. Фондация „Елизабет Костова” – малка, но мощна нестопанска организация, създала своеобразен литературен презатлантически мост, беше такъв източник на смисъл за мен в продължение на близо 15 години.

Ролята на Фондацията като пионер в проправянето на пътя на българската литература в англофонския свят е умишлена и безспорна (подкрепа за публикации на романи и списания, професионални възможности за развитие на писатели, преводачи и редактори – награди, резиденции, работилници и ателиета – това беше малка част от дейността ни). Изненадата дойде от повсеместния ефект, който имаше работата на Фондацията.

Приносът ни в създаването на литературна култура, която да допуска международни гласове във времена, в които представата за света все повече се стеснява и превръщането на англоезичния литературен пазар в по-гостоприемен към малките литератури, най-вече благодарение на дългогодишното ни сътрудничество с Open Letter Books, вече е надхвърлил мащаба на самостоятелната държава. Вярвам, че този обхват на дейността ни беше в основата на присъствието на Фондацията в краткия списък на наградата за литературен превод на Лондонския панаир на книгата през 2021 г.

Преводът е мощен инструмент за справяне с неравенството и насърчаване на културния обмен, и е в основата на работата на Фондацията – скромният ни принос към глобалното равенство и приобщаване. Благодарна съм, че имах възможността да ръководя тази организация и да придвижвам мисията ѝ напред, както и на всички сродни души, които срещнах и с които имах удоволствието да работя.

Честит юбилей!



Грег Мос, писател и основател на програмата Criterion New Writing към театър „Крайтириън“, Лондон

Общуването и разбирането са основните стълбове на по-светлото бъдеще – по- справедливо и по добро. На мен ми се струва, че това е основната цел, към която се стреми Фондация „Елизабет Костова” със страхотната си работа.



Петя Петкова, преводач и носител на наградата „Кръстан Дянков”

Като носител на наградата „Кръстан Дянков”, оценявам признанието, което тя ми донесе. Бих искала да насърча преводачите от английски език да участват в този конкурс, защото той дава ценна обратна връзка за нашата работа. Освен това помага на важните романи да станат по разпознаваеми за читателите. Надявам се да видим наградени преводите на още много значими книги в бъдеще.



Лори Стийд, участник в Созополските семинари

Участвах в Созополските семинари през 2014-а – една година след раждането на първия ми син, което означава, че пристигнах в България с наново отворено сърце и чувства, които все още не разбирах съвсем добре. В България бързо ме връхлетяха много идеи. Разбрах, че нямаше нужда кариерата ми да представлява непрестанно търсене на похвали и одобрения, а че просто трябваше да развия личното си творческо виждане.

Един цял следобед прекарах в разговор с Владимир Зарев; бяхме хванали ръцете си, докато преводачът запълваше езиковата пропаст. Влюбих се в България, в кухнята, в топлите гостоприемни хора, в морето. Всяка вечер, във видео разговор, виждах мъника ми на другия край на света и сърцето ме болеше всеки път, в който той протягаше ръка към екрана.

В Созопол се чувствах като яйце без черупка; радвам се на това, понеже тази емоционална уязвимост ме предразположи да говоря открито, да усетя противоречивите чувства в себе си и да оценя всеки един момент от това незабравимо пътешествие.



Николай Бойков, участник в Созополските семинари

Нямахме общ език с Алекс Милър. Седяхме на масите пред хотела, отгоре на терасата в скалите над морето, сякаш беше рано сутринта, нямам спомен за слънце, за ясно небе обаче да, две стрелкащи се птици пресичаха хоризонта. Мълчахме, но нямаше нужда да запълваме тишината с думи. Сякаш отвъд думите, отвъд вербалния език работеше един бездумен език, на който си бяхме казали, си казвахме, си съобщавахме безсловесните неща.

*

На пристигане морето беше студено, не ставаше за плуване. Макар да направих едно кръгче.

*

По някое време, извън регламента, Алекс Милър направи семинар, на който попита кой защо пише. Помня, Красимир Дамянов, за да бъде разбран от децата си, една от американките: защото можела да пише, аз разказах историята за Джабата, като алегория за защото на писането, още нещо, което колкото и да се напъвам напоследък, не мога да се сетя, и вица за хилядоножката. Веднъж стоножката попитала хилядоножката как успява да координира хилядата си крака и да се придвижда.

- Мани, мани – отговорила хилядоножката – не ме питай, толкова време ми отне да престана да мисля върху това, защото замислях ли се, преставах да ходя.


Copyright © 2007 - 2022 · Фондация „Елизабет Костова“ · Всички права запазени

Абонирайте се за електронния ни бюлетин



Следвайте ни