Студентски рецензии - кратък списък награда "Кръстан Дянков"

Мия Попова, „Парижанина“ 

„Парижанина“ е дебютният роман на британско-палестинската писателка Изабела Хамад. На английски излиза през 2019 г. Книгата е амбициозен исторически роман, който разглежда историята на Палестина от Първата световна война до средата на трийсетте. Тази превратна история, читателят вижда през очите на Мидхат Камал, млад палестинец, който заминава, за да учи медицина във Франция и се завръща с разбито сърце и разделен между два свята –  тези на френското и арабското.

Българският превод на книгата е дело на Стефан Аврамов и е издаден от издателство „Кръг“. Едно от най-големите преводачески предизвикателства на текста е неговото езиково изобилие. Книгата е написана на английски, но в нея се появяват също реплики и фрази на френски и арабски. Чрез двата езика, които се срещат в медиума на английския, авторката подчертава разликите между двете култури и вътрешния конфликт на своя главния герой, който се чувства едновременно приобщен и отчужден от двете.

Стефан Аврамов оставя френските реплики на латиница, а арабският транслитерира на български. Това допринася за контраста между родното, което в случая е арабското, и френското. В английския оригинал тези езици са представени без превод, но в българският текст повечето им употреби са преведени в бележки под линия. Някои по-несъществени прояви на тези езици, Аврамов оставя в оригиналния език без превод или директно предава на български. Подходът му помага на българският читател да получи по-пълна картина, но същевременно показва, че преводача осъзнава риска бележките под линия да утежнят текста и избягва прекомерната им употреба.

Друг проблем, който предоставя този текст е изобилието от реалии. В романа се засягат исторически събития и личности, френски и арабски културни особености, географски понятия, литературни препратки и други. В българският превод накрая е предаден списъка с ключови събития от историята на палестинското национално движение, който присъства и в оригинала. Освен това преводача си служи и с бележки под линия, за да даде допълнителна информация и в процеса на четене.

Арабските и френските реалии също са добре предадени в множество бележки под линия, като Аврамов се старае да запази културните препратки на текста. Например, много географски понятия са упоменати с арабските им имена в оригинала, които преводача транслитерира и пояснява в бележки под линия. Това предоставя на българския читател несравнима възможност да изпита романа в детайли, които иначе ще му убегнат, без да бъде изтрито арабското от текста. 

Българският превод съумява да предаде текст, който работи с три езика, по начин, който дава на българския читател възможно най-пълна картина. Това става без да се изгуби този толкова характерен езиково-културен контраст. Предаването на реалиите в бележки под линия също подпомага да се запази културната специфика на романа.

***

Камелия Янева, „Екс-САЩ“ 

„Екс-САЩ“ е дебютният роман на автор, който пише под псевдонима Рийд Кинг. В САЩ книгата излиза през 2019 г., а преводачът, който се захваща с това сериозно предизвикателство, е Владимир Полеганов. Изпълнен с хумор и сатира, обрати и цветущ език, романът разказва за не толкова далечната 2085 г. и за момче на име Тръки Уолъс. По стечение на обстоятелствата той се превръща от поредния работник в поточната линия в човек, нагърбен с мисия да спаси един разпадащ се свят. Показателно за това колко необуздана и многопластова е историята е фактът, че тримата спътници на Тръки са андроид в търсене на себе си, бивш пленник, когото по ред причини наричат сламен човек, и най-накрая, един начетен и говорещ генномодифициран козел, който е ключът към успеха на цялото начинание. Тази препратка към „Магьосникът от Оз“ е една от многото изненади в романа, а в своята цялост, те изправят преводача пред едно комплексно предизвикателство и изискват от него особена чувствителност към детайла, както и проява на по-разчупен и творчески подход към превода.

Един от най-ясно разграничимите аспекти на романа е свръхтехнологичната действителност и разбира се, съпътстващия я технологизиран език. Той заема ключова роля в изграждането на този научно-фантастичен и дистопичен свят, затова и изисква специално внимание от страна на преводача. Решенията на Владимир Полеганов да транскрибира (напр. визьори, фийдове, ъпгрейдване) или да преведе (напр. говорители, приложение за далечно виждане, камери за следене) сполучливо поддържат крехкия баланс между познатото и непознатото, което е от изключително значение за рецепцията на романа.

Към езиковите и стилистичните особености на текста спадат и разговорният и доста често вулгарен език на героите. Речевата характеристика на част от тях – начело с главния герой – е особено цветуща, затова и проблемите при превода изискват повече творчество и усет за естествената реч. Тръки например вплита какви ли не битови и сексуални теми в речта си, които освен за цялостната картина, допринасят и за хумористичния ефект на части от романа. Владимир Полеганов се е справил особено успешно с тези проблеми, като е обърнал внимание не само на характерните особености на отделните герои, но и на това речта им да върви гладко и убедително.

В своята цялост, светът на „Екс-САЩ“ е свят на крайностите – на чуждото и познатото, на истинското и произведеното, на парите, властта и живота. Тази крайност и това разнообразие насищат текста с особености от всякакво естество – от технологизиран език и вулгарна реч до корпорации, продукти и наркотици, чиито имена допълнително усложняват задачата на преводача. Владимир Полеганов е срещнал и превъзмогнал тези проблеми, като внимателно е съчетал познатото с новото и стряскащото. Той успява да пресъздаде неоновия и разпадащ се капиталистически свят на Рийд Кинг и така предоставя на българския читател един завладяващ превод.

Герасим Славов, "Утопия Авеню"

Изправена пред нелеката задача да подреди на български литературния пъзел, който представлява романът „Утопия Авеню“, Петя Петкова се е справила блестящо. Книгата проследява раждането, възхода и упадъка на една въображаема британска рок група през шейсетте години на миналия век и, по думите на един от персонажите, „поредицата от събития би запълнила обемист роман“. Това едва ли е новост за госпожа Петкова, която за четвърти път се заема с произведение на Дейвид Мичъл (след „Слейд Хаус“ през 2016 г., „Написано в сянка“ през 2018 г. и „Часовници от кости“ през 2019 г.), но в никакъв случай не намалява предизвикателствата, пред които се изправя преводачът – диалог, контекстуалност и интертекстуалност.

Диалогът е много важен стилистичен похват в романа и е предаден извънредно сполучливо на български. Петя Петкова умело борави с различните регистри, запазвайки точността и интонационния ритъм на героите. Дори при онези от тях, чийто роден език не е английският, е намерен правилният синтактичен подход, пресъздаващ адекватното звучене. Енцо, италианският промоутър на групата, описва творчеството им така:

– Те учат текстовете – обясни Енцо, – чувстват музиката. Твоите песни, Елф, те казват: животът е тъжен, е радост, е емоции. Е универсално. Джаспър, твоите песни казват: животът е шантав, е страна на чудесата, е сън. Кой не се чувства така понякога? Дийн, твоите песни казват: животът е битка, е тежък, но не си сам. Ти, Гриф, си барабанист intuitivo.

На много места в текста чуждите думи са оставени в оригинал, без обаче да са натоварени с излишни обяснения. Преводачът не подценява българските читатели и крайно пестеливите бележки под линия са използвани само когато това е наистина необходимо.

Контекстуалността в романа е постигната чрез внимателен подбор на четиримата главни герои, покриващи разнообразен социален спектър, което разгръща много възможности за имплицитни коментари върху широк кръг от теми. Пристрастеният към секса басист с трудно детство Дийн Мос, виртуозният китарист Джаспър де Зут, с баща холандец и майка англичанка, посещавал скъп интернат и психиатрична клиника, фолк певицата Елф Холоуей от добро семейство, която не може да разбере защо никое от момчетата, с които излиза, не я прави щастлива, и мрачният барабанист Питър Грифин – Гриф, типичен представител на работническата класа от Хъл, са събирателни персонажи, осигуряващи сложен и разнообразен лексикален фон, с който Петя Петкова борави уверено и безпогрешно, пресъздавайки богатия портрет на епохата. Освен познаване на конкретните реалии, това изисква дълбоко навлизане в рок музиката от шейсетте години – не само британската, а изобщо, – широки културни познания за света от онова време и, разбира се, умението да бъдат убедително пренесени на български език. Госпожа Петкова за пореден път доказва, че тези изисквания са напълно по силите ѝ.

Успоредно с основните събития около измислената рок група „Утопия Авеню“ авторът преплита действителни персонажи от епохата. Героите се срещат с Дейвид Боуи, Джон Ленън, Джими Хендрикс…историческите личности са предадени с подробности и отделните епизоди рисуват цялостна хроника, създавайки така характерната за Дейвид Мичъл верига от случки, свързани в пространството и времето. Връзката на главния герой с персонажа от едноименния роман „Хилядите есени на Якоб де Зут“ е очевидна веднага и ще се развива в хода на действието; ще се появят и още познати образи от други произведения. Всичко това изисква не само лингвистични умения с двата езика, но и задълбочено познаване на творчеството на Мичъл, високо ниво на интертекстуална компетентност, която Петя Петкова вече е доказала, че владее напълно. Изключително адекватният превод на романа „Утопия Авеню“ е доказателство за това.

***

Камелия Русева, „Актриса“ 

Романът на Ан Енрайт „Актриса“ започва с въпроса „Каква беше тя?“, който се отнася за известната ирландска актриса Катрин О’дел. Разказвачът не представя себе си в самото начало, сякаш за да подчертае, че често хората се интересуват повече от Катрин О’дел. Научаваме само, че разказвачът е дъщеря на известната актриса. Така Нора Фицморис поставя начало на своя неправолинеен разказ за живота на майка си, който неизбежно се преплита с нейния собствен. Нора разказва за ранните години от живота на Катрин, като се позовава на истории, които си спомня, че е чувала от нея като дете. В допълнение тя описва начина, по който Катрин влиза в роля по време на своите разкази, и също така собственото си удивление пред таланта ѝ. Наред обаче с детската представа за Катрин като майка е изложена и гледната точка на вече зрялата Нора за техните взаимоотношения и по-късните събития от живота им. В резултат на това Нора осъзнава, че в стремежа си да не допусне грешки на майка си е направила свои.

Променливият регистър на книгата, който варира от неутрален до жаргонен, отразява двете лица на актьорска общност – пленяващото и вулгарното. Преводачът Стела Джелепова се е справила отлично с предаването на стила на оригинала, защото не се е опитала да смекчи жаргонните изрази или да добави такива, които отсъстват в изходния текст. Подходът ѝ е премерен, но в същото време творчески, тъй като разговорните еквиваленти много често са трудни за намиране в двуезични речници и съответно тук идват на помощ добрите езикови и културни познания на преводача. Примери за това са изразите: „впиянчено човече“, „стари шлагери“, „пълен оръфляк“, „от същия сой“, „бльон“ и др.

Голяма част от действието в книгата се развива в Ирландия и освен многото на брой имена на градове, улици, сгради, географски особености и исторически събития, включва и ред културни препратки. Пример за това е нарицателното име „Мери Хик“, което преводачът обяснява с бележка под линия, че означава ирландски жаргон за старомодна и неособено привлекателна жена. Това също така е доказателство, че почти всеки текст, който засяга определена чужда култура, изисква допълнително проучване от страна на преводача, за да бъдат предадени особеностите ѝ по разбираем начин за читателската аудитория на преводния вариант.

В разказа на Нора присъстват много на брой заглавия на театрални пиеси, песни, стихотворения и филми. Цитатите от известни и ключови творби са идентифицирани коректно с пояснителни бележки под линия за допълнителна информация на читателя. Този подход е използван премерено в превода и не е нарушено съотношението между превода и текста под линия.

Препратките към песни понякога включват и спомен за нечие изпълнение, като това е означено със сричкуване и удължаване на гласни и съгласни звукове в определени думи. При този случай преводачът трябва да си представи как тези думи биха звучали в преводния вариант на дадената песен, за да бъдат предадени убедително. Пример за подобен случай е: „В такъв моу-мееент аз пиии-там те/ дали ме пооом-нишшш тиии!“.

Също така се срещат и звукоподражателни изрази, които са сполучливо предадени на български език. Например разказвачът описва звука на английския обществен транспорт като „clickety clack clickety“, което на български е предадено с „ту-туп-ту-туп“.