"Майка" от Ервина Халили
Майка
костите ми носят мляко от моята чернокоса майка
и сърцето ми държи в пазвата си нейната утроба
тя сякаш казва че иска наново да се роди
в моето малко сърце
плод стои
тя сякаш казва че иска себе си да роди и после мене
и ме зове да отворя седем чифта очи
с поглед все нагоре отправен и от там да гледам
как майка между два свята виси
които на две сърцето ми разделят
в единия майка изпраща хора които си отиват
с радост и се смеят или чакат с тъга
коня със златни крила
в другия майка вижда души които идват
и мене и нея да идваме
отново
да идваме
Майка идва
майка идва като малко бебе и аз го кърмя
като малко слънце свети и в очи ме гледа
усмихва се на милувки по белите бузки
ни от слънце докосани ни от дъжд и месец
майка иска да разказва но не знае да говори
и обгръща шията ми с малки ръчички от страх
да не я оставя сама сред тази вселена
пълна с аромати и частици светлина
майка плаче уплашена да не я изоставят сама
на това място без имена
Майка стои
майка стои като невяста на трон върху облак
от звездите мляко тече и капят светлини
превръщаме се във великани докосващи слънцето с пръст
а земята снапукани от ходене пети
но майка не докосва нито земя нито небе
само мляко тече от гърдите на майка
ние долу отваряме уста под струята
и се насищаме с райски огън в сърцето
и желязната кръв потича в телата ни
за да ни направи себе си да забравим
в седемте чифта небеса където майка стои
като бяла невяста с воал на очи
Майка отива
майка отива без някой да е снел воала от лицето й
без някой очите й да е видял с очи
само в сърцата пазещи млякото спи майка
като лека прашинка от цвете в дробовете
от дъх на дъх майка във вените остава
нито като плод но и нито като дете
нито като невеста но и нито като мляко
само като копнеж по непостижимото
което няма мирис нито звук нито форма
а като огън в гърдите ти гори
Превод от албански: Янка Селими
 EK_Banner_383x200.png)