Анджела Джокич

Стипендиантка, „Жени в планината“ 2024

Анджела Джокич е поетеса, преподавателка, преводачка и диджей. Завършила е Университета в Рингсакер, Норвегия, където специализира журналистика и фотография. През 2021 г. печели наградата „Тимочка лира“ за най-добър млад поет, а на следващата година излиза първата ѝ стихосбирка „Страх от реките“ (Strah od reka, 2022), която е включена в краткия списък за наградата „Славитуд“ за най-добра стихосбирка на 2023 г. В момента пише втората си книга.

– Защо реши да кандидатстваш?

– „Награждаван писател ли сте? Колко книги сте написали? На колко години сте?“ Имам чувството, че върху писателите се оказва голям натиск да си извоюват име, преди да навършат 30 години, а това за мен е безсмислено. А какво да кажем за тези, които започват да пишат на 50, 60 години? И мисля, че възрастовата дискриминация засяга повече жените, защото обществото все още ни ограничава да правим определени неща в определено време. Отворената покана за участие в резиденцията „Жени в планината“ очевидно бе написана от някой, който много добре разбира тези проблеми, и това ме подтикна да кандидатствам. Поканата беше окуражаваща и приканваща.

– Какви бяха очакванията ти?

– Преди да пристигна, целта ми беше да използвам времето за писане. Да използвам възможността да работя колкото се може повече. Ако разполагах с пространство и време за това, всичките ми очаквания щяха да бъдат изпълнени. Имах конкретни измерими цели, но се случи нещо по-лично и ценно. Мисля, че динамиката на групата беше изключителна. Разбира се, всеки имаше пълната свобода да реши дали иска да участва в груповите дейности или не, но за мен това беше нещото, което направи резиденцията специална. Като имаш поглед върху други творчески светове, собствените ти възгледи се разширяват. Звучи като клише, но по принцип повечето клишета са верни. Имахме пълната подкрепа и разбиране да правим това, което ни се искаше на момента, и смятам, че повечето от нас бяха завладени от това, защото тези неща обикновено са под условие. Чувствах се видяна и в безопасност, в подкрепяща среда, всичко това доведе до напредъка ми в работата. Пишех според плана си, но се оставих да бъда вдъхновена от ситуациите и обстановката, така че свърших и „непланирана“ работа и съм наистина щастлива от това. Ако се случи така, че някой или нещо ви вдъхнови —позволете му.

– Какво ти даде резиденцията? 

– Резиденцията ми даде възможност да се почувствам по-близо до себе си. Това е най-важното нещо за мен в момента. Да бъда по-конкретна по отношение на техническите неща. Осигури ми време, пространство и среда, в които можех да се посветя на писането, без да бъда притисната от произвеждането на краен продукт или от крайните срокове. Даде ми уникален поглед върху работата на невероятни писателки и възможността да се уча от тях и с тях. Даде ми приятели и творчески начинания, които да очаквам с нетърпение. Даде ми нови възможности и споделено преживяване, което ме свързва с прекрасни хора и идеи. 

– Какво ти се стори най-ценно? 

– Мисля, че едно от големите достойнства на резиденцията е утвърждаването на нечия работа чрез споделено и подкрепящо преживяване. Но мисля, че тази резиденция тепърва ще покаже най-големите си достойнства. Тя е важна на няколко нива. Показва, че светът на литературата не е битка в Mortal Kombat. Тази резиденция позволява на писателя да бъде изцяло отдаден на работата си, като същевременно се намира в подкрепяща среда. Ние работим, за да създадем най-добрата възможна версия на произведението, което искаме да създадем. Тя също така позволява истинска връзка с другите. Разширява мрежата ви от контакти и ви учи на нещо ново. Това е преживяване, което остава с вас, независимо къде ще отидете след това.