Международният литературен фестивал „СтолицаЛитература“ се проведе в София между 29 май и 8 юни за седемнадесета поредна година и успя да създаде едно ново и различно преживяване.
Мотото „Изгубеният/Възвърнатият рай“ събра на фестивалната сцена литература и превод, но също така и музика, съвременен танц, ботаника, изобразително изкуство, кино. Изследвахме Рая от различни артистични гледни точки, през езика на различни изкуства и тяхното органично преплитане. Изследвахме го като мит, но и като съвременна действителност, като носталгия по изгубеното съвършенство, като болка по унищоженото от човека, но и като възможност за ново създаване и възстановяване на изгубените връзки. Изследвахме, но и отворихме отново широко различните врати към литературата за публиката, която, заедно с професионалисти от разнообразни артистични среди, се включи активно и пламенно в разговорите, концертите, куизовете, работилниците и всички други общо четиринадесет събития от тазгодишното издание.
Началото и финала на „СтолицаЛитература“ 2025 посветихме на „Маус“ от Арт Спигелман - първият графичен роман, удостоен с наградата „Пулицър“, в чийто фокус са унищожението и новото създаване. За българския му превод, в специално живо издание на подкаста за художествен превод „Бележка под линия“, говориха водещият Стефан Русинов и преводачът на романа Владимир Полеганов. А документалният филм, посветен на самия Арт Спигелман „Кошмарът е моята муза“ (2024), бе представен за първи път в България, само месец след премиерата му в САЩ, с прожекция в кино „Одеон“, която закри фестивала.
Разговорите за литературния превод продължиха тематично с епичните поеми „Изгубеният рай“ и „Възвърнатият рай“ от Джон Милтън и техните български преводи. Увлекателната дискусия между преводача проф. Евгения Панчева и изследователя Георги Няголов бе съпроводенa от специално създадени за събитието танцови миниатюри по откъси от произведенията с хореография на Цвета Дойчева и Велизар Груев. На англоезичната поезия на 17-и век отвърна в свои стихове един от най-разпознаваемите и силни съвременни български гласове - на поета Никола Петров, със соловия рецитал „Където е невинността“. Към Толкиновата Средна земя умело ни поведоха Мариана Риос Малдонадо, Александър Попов, Бисер Дянков и Стефан Караманов, а след фантастичната дискусия продължихме разходката из Средната земя със специален Толкин QUIZ.
В търсенето на райските земи ни съпровождаше и музика. За звънтящия глас: музикалните светове на българското минало в истории и песни и за най-красивите певчески гласове в България ни разказа проф. Дона Бюканън, етномузиколог от Университета на Илинойс, САЩ, а модераторът на нейната лекция Изабел Сокол-Оксман, заедно с останалите членове на етно група „Армаган“ - Анна-София Менато, Дамян Диас Мерлис и Стю Иванов, ни демонстрираха наглед магията на народната музика в концерт, на който любезно домакинстваха приятелите ни от „Клуб на пътешественика“.
За фолклора, българската шевица, ботаниката и тъканта на живота продължихме разговор с Олга Николова и нейната лекция Стъпка по стъпка, знак по знак: българската везба като песен, която завърши с думите „На брега на реката човек може да е с гръб към света, но с лице към истината.“
Към величествената природата ни покани да погледнем и писателката Капка Касабова във вдъхновяващ разговор за изчезващия своеобразен каракачански рай с модератора Таня Иванова. В Литературен клуб „Перото“ авторката представи за първи път в София своя нов роман „Анима“, а откъси прочете актрисата Гергана Змийчарова.
Връзката между човека и дивата природа, нейните граници - прекрачени, изгубени, и пътя за възстановяването ѝ, изследвахме и през обектива на киното със специална прожекция на култовия филм на френския режисьор Жан-Жак Ано „Мечката“ (1988) в книжарница „Махала“.
Природата бе във фокуса и на две от работилниците ни тази година. Посетихме Националния природонаучен музей при БАН, за да погледнем към eделвайса под лупа и четка. Ботаникът Надежда Апостолова ни въведе – научно, но и поетично, в света на митичния бял благородник – „нежната рожба на суровите алпийски зъбери“, а изучаването му в детайли продължихме в курса по ботаническа илюстрация, воден от художничката Наталия Стамболова.
Два дни на творческо писане посветиха на водата и нейните безкрайни проявления младежите, участници в работилницата „Изгубени води, намерени води“ с писателя и журналист Димитър Кенаров, който обърна вниманието им към водите около нас през една различна гледна точка – по течението на Владайската река под Лъвов мост, през минералните чешми до Банята в София, до белия лист, върху който водата се претвори като една от формите на рая. На изграждане на образи, позициониране и комуникация, само че този път в социалните мрежи и публичното пространство, бе посветена комуникационна работилница за писатели с Йордан Жечев.
Фондация „Елизабет Костова“ изказва благодарности на всички участници, лектори, доброволци и гости, както и на партньорите, без които това издание фестивал „СтолицаЛитература“ не би било възможно: Столична община, Фондация „Лоис Рот“, Национален дворец на културата (НДК) и Литературен клуб „Перото“, Национален природонаучен музей при БАН, Клуб на пътешественика, През 9 земи, Институт „Отворено общество - София“ и книжарница „Махала“. Фестивалът бе част от Календара на културните събития на Столична община и от 22-рия Салон на изкуствата на НДК.
Фотографии: Мартин Атанасов.
