Кристина Нигохосян
Стипендиантка, „Жени в планината“ 2025
Кристина Нигохосян пише кратка проза. Нейни разкази са излизали в „Литературен вестник“, списание „Й“, а „Царичина“ е публикуван в сборника с избрани разкази на националния фестивал за фантастика „Булгакон 2023„. Завършила е Журналистика и Португалска филология в Софийски университет, има дългогодишен стаж в печатни, и онлайн медии. В момента Кристина работи по първия си роман.
– Какво според теб е най-ценното в тази резиденция?
– Резиденцията „Жени в планината“ за мен се оказа един от редките моменти, в които се чувствам на правилното място в правилното време с правилните хора. Даде ми усещането за общност, споделеност, комфортна среда за писане и обсъждане на всякакви въпроси, свързани с това какво е да си жена-творец в съвременния свят.
– Какво беше най-голямото предизвикателство по време на резиденцията?
– Най-голямото предизвикателство за мен беше да приема себе си сериозно като писател. В първите дни се обади синдромът на натрапника – защо съм там, заслужавам ли да съм там, наистина ли мога да пиша... И съм адски благодарна на всички останали участнички, че ми помогнаха да разбера, че съмненията не са само в моята глава. И че всяка една от нас – защото жените безспорно много по-често подлагаме на съмнение себе си – постоянно се бори със собствената си несигурност. Парадоксът е, че точно това ми даде повече увереност и ясното съзнание, че съм на прав път. И че трябва да продължа да пиша.
– Изненада ли се от себе си по време на резиденцията и по какъв начин?
– Истинската изненада за мен беше, че когато разполагам с време и целенасочено седна да работя, писането се получава. Защото да пишеш не е някакъв метафизичен процес, при който чакаш вдъхновението да те осени. Организираш се, отделяш му време, съсредоточиш усилията си само върху това. И нещата стават. До момента – като човек с работа на пълен работен ден и две деца – не бях имала възможност да посветя цели дни само на писането си.
Резиденцията за писателки „Жени в планината“ се осъществява с финансовата подкрепа на Българския фонд за жените, Европейския съюз, Фондация „Хоторнден“, Съюза на писателите в Литва, в партньорство с винарска изба „Драгошинов“, Фондация „Молескин“, DM България и с любезното съдействие на община Чепеларе и Народно читалище „Родопска искра 1880“ – гр. Чепеларе.
Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.