– Има ли специфични предизвикателства, с които писателките се сблъскват?

– Като писателка се сблъсквам с предизвикателства, но според мен предизвикателствата са ни сенки. Не можем да избягаме от тях, а може би и не трябва. Най-голямо е съмнението в себе си. За него забелязах, че е парадоксално, когато го видях и сред другите участнички в резиденцията: защо всички тези талантливи жени имаха същия страх? Вярвам, че всяка една от нас трябва повече да си вярва. После, разбира се, са обществените норми. Пред жените има натиск да поставяме нуждите на другите пред собствените си. Разбирането за „правилното“ и „разумното“ често влияе и на собственото ни възприятие за успех и провал. „Правилно“ ли е да отделя десет дни за писане, когато имам работа, дом, някои от нас – дете? „Разумно“ ли е да избера творчеството като житейски път – не е ли по-добре да се насоча към нещо по-практично? Да, правилно е, заслужаваме да дадем шанс на творчеството си.

– Какво ти даде резиденцията?

Резиденцията беше животоспасяваща, защото ми помогна да видя, че не съм сама в страховете си. Бих насърчила всички писателки да кандидатстват. Резиденцията предлага не само пространство за творческия процес, но и вдъхновяваща, подкрепяща среда. Възможността да се посветиш напълно на творческия процес без натиск и шум от външния свят, но сред съмишленици. Това не просто беше специално, то беше спасително. Вярвам, че и за бъдещите участници ще бъде такова. Резиденцията е важна, защото писането изисква време, тишина и възможност да мислиш. В свят, изпълнен с шум, в общество, което непрекъснато оказва натиск върху нас, резиденцията е убежище. В личен план тя беше важна за мен като пространство за творчество и като общност. Но отвъд личното, вярвам, че чрез такива инициативи се формират нови гласове и идеи, а от тях зависи смисленото развитие на литературата, написана от жени. Затова е важно да ги подкрепяме. Затова е важно да ги има.