Eма Харисън
Стипендиантка, „Жени в планината“ 2024
Ема Харисън е изследователка в Новото училище за антропоцена и има бакалавърска степен по английски език от Университета в Кеймбридж. Живее в Обединеното кралство и в момента пише първата си книга. Освен да пише, Ема обича да тича и да прекарва времето си на открито. Книгата, върху която работи, е посветена на търсенето на дом и е разказ за скръбта в контекста на отчуждението от природата и политическите системи.
– Защо реши да кандидатсваш и как ти се стори резиденцията.
– Кандидатствах за резиденцията, тъй като се надявах да отделя време за работа по писателски проект, а Родопите предоставиха идеалната обстановка за това. Бях си поставила цели, които исках да постигна по време на престоя си, и успях да ги постигна благодарение на добре организираната и вдъхновяваща структура на резиденцията. Красивият пейзаж около Чепеларе беше голямо вдъхновение за писането ми, което е посветено на връзката ни с природния свят. Много ми хареса да се разхождам в планината и да изследвам околността заедно с хора, идващи от разнообразни културни среди и намиращи се на различни етапи в живота и писателската си кариера.
– Какво ти даде резиденцията?
– Беше страхотно да се запозная с други писатели от цял свят и да чуя повече за техните творчески практики. Често е трудно да се отделя време само за писане, особено за жените, и резиденцията осигури така необходимото пространство за вдъхновение, сътрудничество и съсредоточаване. Този отдих от ежедневието спомогна за естественото раждане на нови идеи и насоки на мисълта. За пръв път посетих България и научих толкова много неща за културата, историята, кухнята и литературната общност на страната. Разговорите с нови и утвърдени български автори бяха чудесен начин да опозная страната и да я видя в нова светлина.
– Би ли насърчила други писателки да участват?
– Определено бих насърчила писателките да кандидатстват за тази резиденция. Тя е полезна не само с това, че осигурява на жените „собствена стая“, по думите на Вирджиния Улф, но и предоставя възможности за оживен културен обмен и вдъхновение.