Йована Дишич
Стипендиантка, „Жени в планината“ 2025
Йована Дишич е сръбска писателка. Тя има бакалавърска и магистърска степен по сръбска литература от Филологическия факултет на Белградския университет, където в момента защитава докторат в областта на сръбската литература. Директор на Обществената библиотека „Стеван Райчкович“ в Кучево, където е куратор и водещ на литературна програма „Библиосалон“ и ръководи редица литературни проекти. Главен редактор на литературното списание „Максим“. Йована е сред основателите и член на журито на две национални литературни награди: „Стеван Райчкович“ и „Златен стих“. Научните ѝ изследвания са насочени към народната литература, фолклористиката и съвременната поезия и проза. Дебютният ѝ роман „Vakuum“ (2022) е отличен с награда „Милош Црнянски“.
– Какво според теб е най-ценното в тази резиденция?
– Тази резиденция има няколко ключови аспекта, които я правят наистина специална. Никога досега не съм кандидатствала за подобно място, защото просто не мога да си позволя да отсъствам дълго от семейството си. Но десет дни се оказаха възможни и ценни.
Фактът, че резиденцията е насочена само към жени, беше изключително важен за мен. Чувствах се по-спокойна, по-освободена и по-приета, отколкото в смесена среда.
А най-ценното беше непоколебимото разбиране и подкрепа — както от другите писателки, така и от екипа на Фондация „Елизабет Костова“. Това усещане за принадлежност и поощрение ще остане най-силният спомен от този опит.
– Какво ти хареса най-много?
– Хората и взаимното уважение, което си оказвахме просто като бъдем себе си. Всяка от нас трябваше да се адаптира по свой начин, но когато си сред мили и разбиращи жени, това става много по-лесно. Сега се чувствам така, сякаш имам място из цяла Европа, дори на места, на които никога не съм била и може би никога няма да отида. Надявам се и те да носят частица от моята страна в себе си.
– Изненада ли се от себе си по време на резиденцията и по какъв начин?
– Да, изненадах се. Обикновено не споделям много с хора, които току-що съм срещнала, но тук се почувствах в безопасност. Имах усещането, че другите наистина разбират какво имам предвид. Слушах техните удивителни истории, споделях своите и научих много — и това беше безценно.
Резиденцията за писателки „Жени в планината“ се осъществява с финансовата подкрепа на Българския фонд за жените, Европейския съюз, Фондация „Хоторнден“, Съюза на писателите в Литва, в партньорство с винарска изба „Драгошинов“, Фондация „Молескин“, DM България и с любезното съдействие на община Чепеларе и Народно читалище „Родопска искра 1880“ – гр. Чепеларе.
Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.