себе си и са потънали в своя си свят – едно мълчание, което въобще не е неловко, а е наситено с толкова творческо напрежение, че няма как да не се включиш и ти в това хем колективно, хем дълбоко лично преживяване.

– С какво резиденцията ти беше полезна?

– Десет дни може би не са напълно достатъчни за да изпадне човек в дълбок творчески режим, но със сигурност дават някаква инерция, която държи дълго след приключването на резиденцията. Безспорно едно от най-полезните неща от такова преживяване е срещата с другите участнички, общуването. Независимо дали тези хубави разговори са на чаша кафе, чай или вино, те са крайно необходими, защото често именно разговорът е първата стъпка към действието. Десет дни, в които времето ти е запълнено само с писане, споделяне, обмен на идеи, обсъждане на текстове и книги – всичко това е пристрастяващо и тръгвайки си от резиденцията, човек се надява да продължи да си набавя ежедневно поне малка доза от вдъхновението, изпитано там.

– Смяташ ли, че резиденцията е важна? Защо?

– В нашето забързано ежедневие може би всеки, който пише, се разпилява между всички задължения, но идеите се раждат постоянно и не ги интересува къде си и какво правиш. Идеите искат да бъдат записани и развити, натрупват се и нетърпеливо си чакат времето. А резиденцията на Фондация „Елизабет Костова“ осигурява перфектни условия за подреждане на мислите и пълно отдаване на творческите импулси.