– Какви бяха очакванията ти?

– Нямах каквито и да било ясни очаквания, защото досега не съм била на резиденция. Реалното преживяване беше едно от най-зареждащите и невероятни такива в моя живот. Запознанството с жени от различни краища на света ми показа, че проблемите, предизвикателствата и колебанията, пред които съм изправена ежедневно, не са само мои. Всяка от нас преживява творческия процес по подобен начин, всяка от нас си задава подобни въпроси и изпитва подобни съмнения. Това ми даде много силен подтик да продължавам в посоката, в която съм тръгнала въпреки колебанията.

– Какво ти даде участието в резиденцията?

– Резиденцията ми беше полезна с всичко – с откъсването от ежедневието и предоставянето на ценно време за вглъбяване в историите, които са в главата ми; със запознанството с всички прекрасни жени и създаването на общност, от която можем да черпим сили и вдъхновение; с идеите, подкрепата, обратната връзка и всички малки моменти, които споделихме. Обстановката, поне за мен, беше стимулираща. Тишината на планината винаги ме кара да се вглъбявам, а това води до усилен творчески процес. Успях да постигна почти всичко, което исках по време на тази резиденция. Тя ми даде време, приятелства, общност.

– С какви предизвикателства се сблъсква една писателка?

– Не знам дали предизвикателствата, с които се сблъсквам са типични само за жените, но едно от нещата, които като цяло битуват в нашето общество е, че пишещата жена прави това като хоби, то някак не може да бъде сериозно занимание извън работата и семейството. Най-много ме изумява въпроса „И за какво го правиш това?“, но това е въпрос, който много вероятно не е насочен само към жените. Вече активно насърчавам други пишещи жени в моята малка общност да кандидатстват за резиденцията. Защо ли? Защото енергията, която създадохме по време на резиденцията трябва да бъде изпитана от колкото се може повече хора. Времето за писане на всички ни е ограничено. Ние работим, имаме семейства, личен и обществен живот, занимаваме се с много неща, които изискват времето и вниманието ни. А това за писане, буквално крадем. То е някак между другото, в онези моменти от деня, когато няма кой да ни закача (за мен те са много рано сутрин или в три през нощта). Резиденцията обаче дава и подкрепа, разбиране, създава един особен балон, в който ние се чувстваме сигурни, талантливи и смели да се изправим пред предизвикателствата след като се върнем отново в нашия си свят. Защото знаем, че балонът, който сме създали е над нас и винаги, когато загубим смелост или посока, можем да се обърнем към него. За мен този балон са всички жени, които срещнах по време на резиденцията; всички думи, които обменихме; всички книги, които ще прочета заради техните препоръки; всички спомени, които станаха част от мен.