Соня ден Дубълден
Стипендиантка, „Жени в планината“ 2025
Соня ден Дубълден е писателка, чиято работа изследва безопасността, постоянството и възможностите. В момента пише книга за израстването в холандската система за детска грижа въз основа на собствения си опит. Учила е литература и е работила в няколко издателски агенции. Соня основава компания с мисия да повишава психологическата безопасност чрез публично говорене, обучение и коучинг. Нейната лекция в TEDx кани хората да предизвикат границите, които сами си поставят. Чрез работата си се стреми да създаде свят, в който всеки е добре дошъл да сподели своята стойност. Предстоящата ѝ книга в жанра на художествената документалистика е естествено продължение на тази мисия.
– Какво според теб е най-ценното в тази резиденция?
– Най-ценното за мен е обратната връзка, която получаваш за работата си. Имаш възможност да прочетеш текста си пред публика и да видиш одобрението в очите им, да чуеш аплодисментите, когато произнесат името ти, да усетиш как хората се вълнуват от историята ти. Толкова сюрреалистично и в същото време смиряващо е да видиш как твоят текст живее и въздейства, дори когато е преведен на език, който самият ти не говориш. Изкуството ти продължава пътя си самостоятелно, но ти присъстваш в ефекта, който оставя. Самата възможност да бъдеш чут и прочетен прави тази резиденция най-ценното преживяване в писателската ми кариера досега.
– Изненада ли се от себе си по време на резиденцията и по какъв начин?
– Страхувах се, че няма да се впиша. Докато другите резидентки бяха изцяло посветени на изкуството, аз имам и бизнес, който управлявам. Струваше ми се, че това може да се сблъска с тяхното чисто преследване на поетичното, докато моят акцент понякога е върху развитие и практическа реализация.
Можех да избера да скрия тази страна от себе си. Вместо това реших да я споделя и да подкрепя тези жени с знанията си за това как да представиш творчеството си пред света. Историите са създадени, за да бъдат споделяни, а аз исках да покажа един възможен начин това да се случи. Кандидатствах да водя уъркшоп за това как да презентираш своето изкуство. Беше страшно, но си заслужаваше. Писателките, на които се възхищавах, включително утвърдени авторки, ми благодариха. Бяха щастливи, че споделих тази своя страна — страната, която почти бях скрила. Оказа се, че тя може да бъде полезна и вдъхновяваща. Фондацията дори ме покани да водя този уъркшоп и в бъдеще. Тогава осъзнах, че мога да бъда цялостна — и че различността ми е стойност, а не недостатък. Вписах се, защото посмях да се откроя.
– Как би описала тази резиденция на друга писателка?
– Писането не винаги трябва да бъде самотно. Често правя нещата сама, но тази резиденция ни даде пространство за взаимна перспектива, развитие и вдъхновение. Фактът, че бях избрана от уважавани автори, както и от издателка на носителка на Нобелова награда за литература, е може би най-голямото признание, което работата ми е получавала. Чувствам се така, сякаш съм преместила планини. Обградена от други авторки и споделяйки всички измерения на изкуството, аз пораснах не само като писателка, но и като човек. Вече не съм авторка, която създава в изолация, а писателка от резиденцията „Жени в планините“.
Резиденцията за писателки „Жени в планината“ се осъществява с финансовата подкрепа на Българския фонд за жените, Европейския съюз, Фондация „Хоторнден“, Съюза на писателите в Литва, в партньорство с винарска изба „Драгошинов“, Фондация „Молескин“, DM България и с любезното съдействие на община Чепеларе и Народно читалище „Родопска искра 1880“ – гр. Чепеларе.
Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.