Юлия Чебакова
Стипендиантка, „Жени в планината“ 2024
Юлия Чебакова е украинска писателка и специалист по контент маркетинг в областта на технологиите. Въпреки любовта ѝ към писането, личните съмнения и суровия вътрешен критик често изместват на заден план амбициите ѝ да пише. През 2022 г., по време на пълномащабната война на Русия срещу Украйна, Юлия се премества в Полша с децата си. След като работата ѝ е отличена в полски литературен конкурс, Юлия решава да се съсредоточи отново върху писането. В момента работи по дебютния си роман.
– Защо реши да кандидатстваш за участие в резиденцията?
– Идеята да имам десет дни, посветени единствено на писането в кръг от съмишленици, много ми допадна. Видях, че отговарям на критериите за кандидатстване, и реших да опитам късмета си. Да пишеш в планината заедно с други писателки ми се струваше прекалено хубаво, за да е истина. Оказа се дори още по-хубаво, тъй като включваше толкова широк спектър от дейности за личностно развитие, които в същото време предполагаха гъвкавост и атмосфера без стрес.
– По какъв начин резиденцията ти бе полезна?
– Що се отнася до писането, щастлива съм, че успях да осъществя плана си и написах една глава от ръкописа си. Сесиите с Нина Камберос и Йоанна Елми бяха много ценни и проницателни, трогателна беше тяхната ангажираност с общността. Сесиите за обратна връзка, психодрамата, публичното четене бяха предизвикателни по прекрасен начин преживявания. Имаше дори диско парти и пробвах да танцувам ориенталски танци, кой би предположил?! Общуването с останалите участнички провокира мисленето ми и ме доведе до много прозрения. Обстановката в Чепеларе определено беше творчески стимулираща за мен, обикнах червените покриви на Чепеларе, обгърнати от планината! Прекрасен град, който ще ми липсва. Резиденцията ми даде и невероятни нови контакти, време за съсредоточаване върху писането, много храна за размисъл, повече увереност като писател, засилено чувство за принадлежност, топлото усещане, че за мен се грижат, както и много мили и забавни моменти, споделени с колежките ми. Запазвам тези спомени като вино от глухарчета или по-добре казано, като мурсалски чай.
– С какви предизвикателства се сблъскваш като писателка?
– Като писателка и работеща майка, която все още се адаптира към живота в чужбина, трябва да се боря усилено с ежедневието си, за да отделям време за писане. Дори и с подкрепата на партньор, това обикновено е безкрайно предизвикателство. Затова определено бих насърчила писателките да кандидатстват за резиденцията. Особено бих насърчила украинските писателки да кандидатстват. Невероятно трудно е да продължиш да твориш в размириците на войната, особено за тези, които са останали в Украйна. А резиденцията е добър шанс да се подкрепите в това усилие и в крайна сметка да покажете работата си по света.
– Какво ти се стори най-ценно в резиденцията?
– Трудно е да се посочи само едно голямо достойнство на тази резиденция, защото тя успява да съчетае много богата програма с атмосфера без напрежение. Време за писане, сесии за обратна връзка, публично четене, йога, психодрама, истории на писателки за лека нощ, срещи с експерти, полет с алпийски тролей, списъкът е дълъг. Резиденцията предлага невероятно пространство не само за писане, но и за творческо развитие и взаимна подкрепа. На индивидуално ниво, тя е мощен източник на подкрепа и вдъхновение. Освен това дава възможност за развитие на писателската общност – по десет писателки наведнъж. Надявам се този прекрасен проект да се разраства и процъфтява.